Биографичният метод като компонент в професионалната подготовка и работата на социално-педагогическите кадри – същност и възможности

Многообразната, сложна и противоречива, наситена с преходни събития и сътресения, огромен поток нееднозначна информация, непрекъснато променящата се обстановка в съвремието ни доведе до загубата на ориентири, размиването на ценности, идеали в различните сфери, изменения в принципите и нормите, отношенията между хората. Закономерно възникналата необходимост за справяне с житейските и професионални проблеми постави нови изисквания и нива за способностите, активността, решителността, отговорността, самостоятелността на избор и качеството на индивидуално развитие на всеки в обществото. Но именно оказването на подкрепа и помощ в изграждането и формирането на индивидуална личностна субектност на индивида е една от професионалните задачи на социалния педагог, което обуславя и налага оценката и разбирането за образованието и възпитанието преди всичко като среда и условие за намирането на решения на въпросите от важен, особен характер: тези за природата на човека, неговата същност, предназначение и смисъл на съществуване, и съответно, за възможностите и границите на резултатите на педагогическата дейност. В тази връзка, отношението към историята и хода на собствения живот, към биографията, добива особено значение и приоритет. При това всеки човек, осъзнато или не съвсем, се опитва да реконструира, осмисли преминатите етапи от жизнения път, както и да предвиди, планира предстоящите събития. И тук, естествено, съдържанието на биографичното развитие на човека съставят неговите чувства, възприятия, преживявания, оценката за собствения живот, както и отношението към него. В качеството на основополагащ, отправен ориентир стои процесът на осмисляне от човека на логиката на собствения жизнен път. На него очевидно, на устойчивите и ярки спомени, впечатления, събития, емоции, трайни професионални интереси, размисли и позиции по различни теми, контактите и срещите с различни хора, опитите за оценяване и разбиране на приближените и околния свят, възприемането на себе си, на вечните теми за живота и смъртта, душата и тялото, принадлежи и е отредено важно и особено място и значение в житейското създаване и формиране на човека. Но като правило, често мотивите за постъпките, смисълът на дейност, причините за несигурност и страх, преживявания, трудностите и неуспехите остават дълбоко в него в неосъзнат, неотрефлексиран вид, а потребността от съзиждане на собствен житейски план и изграждане на стратегия и модел за осъществяването му – изключително значима и нужна.

Във връзка с това, основателно и логично обосновано се появява изискването към педагогическия процес, неговото съдържание, насока и смисъл да са в унисон и хармония с водещата идея на човешкото съществуване – търсенето на предназначението, определянето на смисъла на живота. В резултат, житейският път на човека, неговата история (биографичното му развитие) следва да се поставят като “лайтмотив” на педагогическия процес, чийто основно съдържание представлява поддръжка, насочване и помощ на човека в осъзнаването и осмислянето на своето призвание, уникалност на собствената биография и творческата ѝ реализация в постоянно изменящата се обстановка. С други думи, гореказаното обуславя приемането на педагогическия процес като условие за развитие на самоорганизацията, саморегулацията, самовъзпитанието и самоусъвършенстването на човека – като свободен творец на собствената история на живот в съответствие с индивидуалното разбиране на смисъла на живота и предназначението му.

В този контекст, считаме за необходимо, целесъобразно и полезно да актуализираме и представим проблема за използване на биографичния метод в теорията и практиката на подготовка и дейност на педагогическите кадри и социалните работници, чийто потенциал и възможности остават недостатъчно признати и ползвани до момента. Пропуск, въпреки многовековната история и раз­пространението на метода в областта на хуманитарните науки. В действителност биографичните изследвания, както и биографичният метод, не са нови за педагогиката. Като доказателство, следва да си припомним произведенията на известните мислители и писатели от миналото – “Изповедите” на Августин Блажени, Фр. Рабле, Ж. Ж. Русо, романите на С. Т. Аксаков, Л. Н. Толстой, Н. Г. Гарин-Михайловский и др., потвърждаващи констатацията, че педагогиката, наред с историята, философията, литературата е една от първите, поставили началото на научното изучаване на биографиите на възпитаниците си. Правейки общ обзор, следва да признаем,че интересът към биографията в социалните науки е свързан с оценката за ефективността на качествените методи в техните изследвания. Субективната интерпретация на действителността от живеещия в нея човек стои в центъра на този интерес. С това се обяснява актуалността и различното внимание към прилагането на биографичния подход, етапите му на развитие, упадък и възраждане от края на ХІХ в. досега в дейността на утвърдените в чужбина школи – австрийска, американска, немска, полска, руска, а след 70-те години на миналия век – и в Италия, Франция и Канада в сферата на социалните и хуманитарни науки. Сред имената на водещите авторитети от Европа и Америка, ползвали биографичния метод като научен инструментариум в теоретичните си проучвания и практическа дейност, можем да упоменем У. Томас, Фл. Знанецки, К. Шоу, У. Хили, Д. Берто, М. Коли, А. Страус, Ф. Щютце, Г. Розентал, Г. Раймън – в социологията; А. Адлер, Е. Берн, Ш. Бюлер, Л. Зонди, Е. Фром, К. Юнг, Е. Ериксън, Н. А. Рибников, С. Л. Рубинщейн, Б. Г. Ананиев, А. А. Кроник – в психологическата наука; В. Лох, Г. Нол, Г. Рот, Д. Бааке, О. фон Болнов, Т. Шултце, Ю. Хенингсен, В. Г. Белински, К. Д. Ушински, В. П. Вахтеров, К. Н. Вентцел, С. И. Гессен, П. Ф. Каптерьов, А. С. Макаренко – в педагогиката. [1, 4] Въз основа на извършения информационен обзор и библиографска справка сред съвременните педагози с подчертан интерес към биографията и автобиографията като информационен източник и средство за възпитание, с принос за развитието на педагогическата антропология въобще можем да посочим Б. М. Бим-Бад, В. В. Нуркова, Г. Е. Соловьов, Л. К. Рахлевская, Л. М. Лузина, В. И. Максакова, В. А. Сластьонин, В. И. Слободчиков. У нас биографичният метод тепърва получава разпространение и популярност чрез изследвания в областта на културологията, литературознанието, социологията през последните години [2, 3].

За съжаление, потенциалът и възможността за използването му в областта на възпитанието и корекцията на личността не са получили достатъчно внимание и отражение в теорията. В практически план, в предходните учебни години в процеса на профилиращата подготовка на бъдещите социални педагози в Университета ни, обръщайки внимание на знанията и уменията на студентите за работа с различни методики за социална диагностика, с желание да апробираме идеята за ползата от прилагане на биографичния метод в социално-педагогическата практика, представихме като диагностично средство и методиката за изучаване на жизнения път на личността. С това преследвахме едновременно целите: запознаване на студентите с характеристиките и спецификата на биографичния метод, усвояване на способите, процедурите по събиране на информация, обработката и анализа ѝ, използване на придобитите данни в практическата педагогическа дейност за откриване и определяне на проблеми на наставляваните възпитаници или клиенти. Проведохме експеримента след задълбочено изучаване на проблема, определяне на адекватни на предмета му методологични подходи и след началните положителни резултати продължихме. В хода на работа разработвахме и допълвахме теоретичните постановки, определения, подходи. С логиката за обмяна на опит и отстраняване отчасти на съществуващия по наше мнение в теоретичен и практически план пропуск излагаме направеното. Започваме с общото представяне на понятията.

Най-общо, литературните източници представят биографичния метод като сбор и анализ на данни за жизнения път, като комплексен подход, опериращ с данни за личността в различните житейски обстоятелства, ситуации и позволяващ да се направят заключения за нейния характер, потенциал, самосъзнание, талант, цели и жизнен опит. С други думи, същността му се съдържа в отговора на въпросите за общия потенциал на човека като личност и субект на дейност, както и в кои събития и чрез какви механизми се ражда конкретната личност, как се формират нейното призвание и съдба. Или биографичният метод се явява спомагателен инструмент за изучаване на едни или други страни от живота и дейността на човека като условия и фактори за определяне на характера му, индивидуално функциониране, мотиви за поведението и отношение към света. Той определя биографията едновременно като динамично явление – съвкупност от направени житейски избори, и статично, стабилно състояние на субекта, свързано с осъзнаване и осъществяване, или поне достигане отчасти (приближаване) до своето призвание, място и цели, ценности и смисъл на съществуване. В този смисъл житейското развитие се представя като наниз или последователност от взаимно обвързани ситуации и епизоди, както и като процес на протичане с възможност да се разглежда като едномоментен акт, както и като непрекъснат, продължителен, цялостен процес. Последното посочва нейната уникалност, феноменалност, а в контекста на синергетиката – и системност. Погледнат от позицията на синергетиката, човек може да се представи като многовариантен, нелинеен и необратим процес. Историята на жизнения му път и опит (биографията му) да изглежда като верига от точки на избор, с достигане на критичен предел (изчерпване) на определен етап и преход в неравновесно състояние – състояние на търсене и формиране на нови смисъл и начин на съществуване, изискващо и поставящо като крайна необходимост неизбежния избор на една от алтернативите на по-нататъшно развитие, случващо се (типично) в (за) критичните точки на еволюция (на бифуркация). От синергетична гледна точка, дори много слабите, незначителни информационни въздействия на човека, попаднал в зоната на бифуркация (в ситуацията на избор) могат да станат решаващи за избора на траектория за по-нататъшно развитие или житейски маршрут. Така разбирана, биографията има едновременно дейностен, рефлексивен и ценностно-смислов характер. Иначе казано изборът (постъпката, действието) в конкретната ситуация включва в себе си не само и толкова самото действие, колкото по-важното – показва отношение към различните аспекти на действителността. С това биографията на всеки човек придобива културосъобразен характер, тъй като индивидуалният житейски избор се съотнася с нормите на културата и ценностите. Тя придобива едновременно и културотворчески характер, който подчертава способностите на всеки за осмислено, съзнателно преобразуване и промяна, самостоятелно откриване на нови ценности и идеали, смисъл на собствения живот.

В контекста на разсъжденията за същността на биографията на човека условно можем да отделим такива взаимосвързани компоненти: събитийни (важни, значими, преломни, характерни събития); пространствено-времеви (етапи, минало – настояще – бъдеще); междуличностен (взаимоотношенията с околните и значими Други); ценностно-смислов (йерархия на ценности, разбиране на индивидуалния смисъл на живот и предназначение, призвание); субективно-дейностен (рефлексия, аналитично-оценъчна дейност, целеполагане, проектиране).

Продължавайки представянето на същността на биографията на човека и връзката му с възпитателния процес, можем да обозначим следните функции:

– образователна, заключаваща се в придобиване на знания за живота. Запознавайки се с биографиите на други хора, човек получава възможност за осъзнаване на приоритетите, насоките и най-важните теми на своя живот, получава възможност да очертае и конструира своя житейски маршрут. Създавайки индивидуален проект, отразяващ отношението му към събитията от миналото и настоящето, човек се самоусъвършенства, стараейки се да постигне максималното в съответствие с възможностите си;

– ценностно-смисловата функция се реализира чрез изучаване биографиите на другите, усвояване и приемане на ценностите и идеалите, стойностните и значими теми и идеи, призвания и смисъл на живот, ставащи основа и мотив, образец за жизнен избор и индивидуален стил на човека, стимул за търсене и избор на траектория на собствено развитие;

– проектировъчната функция намира отражение в стремежа на индивида, в прогнозирането и конструирането на живота чрез създаване на самостоятелна стратегия и план за реализация.

Като цяло съдържателните аспекти на биографичното развитие на човека задават ориентирните очертания, силуетите на обобщените модели на възпитание в педагогиката. Сред тях можем условно да обозначим биологичен, биогенетичен, персоналистичен, социоцентричен и религиозно-духовен модели на възпитание.

Биологичният модел на възпитание се основава на развитие на идеите за природосъобразността. В рамките на този модел биографичното развитие се разбира като естествена проява на вътрешните заложби и потенциал на човека. Биогенетичният подход, датиращ от края на ХІХ в., определя развитието на човека в съответствие с определени възрастови периоди (стадии), задължителни за всеки и типизирани като стадии на развитие въобще. Това определя и ясно очертава етапите, тенденциите и динамиката на развитие, с характерните качества на личността в тях.

В персоналистичния модел се подчертава значимостта на индивидуалната система от ценности в живота на човека. Основа на възпитанието в него е отношението на зрелите и възрастните към подрастващите, помощта им за тяхното самоопределение и творческа самореализация в живота. Достига се с работа по “свърхлични задачи”, чието изпълнение гарантира непрекъснатото и цялостно развитие на личността. Особено внимание се отделя на развитие на способностите за целеполагане и прогнозиране на жизнения път.

Социоцентричният модел на възпитание признава социалната предопределеност на жизнения път от принадлежността на човека към определена социална класа, група или прослойка. Обществото, системата за възпитание с главните фактори, са определящи за житейския път и съдбата на човека.

В религиозно-духовния модел проблемите на възпитание се разкриват в аспекта на духовното развитие на личността, където на религията се отделя съществена роля. В него особено място принадлежи на темата за призванието, разбирано като цел на живота, съответстваща на способностите и склонностите на човека.

Водещ подход в методологическата основа на направеното дотук представяне на биографичния метод на развитие е философско-антропологичният, в който човекът е пластично същество, готово да развива способностите си и постоянно да се усъвършенства, затова и целта на възпитанието е да се помогне на индивида да се съхрани, да избере себе си и своя истински път в живота, а задачата на възпитанието и педагозите – да разбере и намери единствения и предназначен само за дадения конкретен човек жизнен път, който да го насочи и води към съвършенство и най-пълна самореализация на потенциала и личностното му призвание.

Общата схема на прилагане на биографичното изследване е в алгоритъм, състоящ се от три етапа. На първия етап – сбор и обработка на данни, се събира максимално възможната информация за човека, сведения за живота му, събитията и ситуациите. Акцентира се не само на количеството, но и на истинността и достоверността на информацията. Един от основните инструменти е биографичното полуструктурирано интервю, състоящо се от няколко тематични блока, обхващащи различни страни или периоди на живот на човека. По-нататък следва предварителен анализ на получените данни. На тяхна база се създава модел, обясняващ закономерностите и включващ в себе си модела, насоките, тенденциите и пътищата, динамиката на развитие на личността. На третия етап се осъществява системно описание на събитията, ситуациите и факторите на развитие и тяхното обединение в единна свързана система. На основа на получените данни и описания е необходимо да се докаже правилността или несъответствието на общата хипотеза, адекватно или неадекватно приетите теоретични основания и възможността за цялостно обяснение на изучаваната личност и проблемите ѝ.

Биографичният метод, използван в социално-педагогическата практика, е подходящ за работа с всички възрасти. Особено актуален и приложим е в началния период на израстване, юношеството и младежката възраст, когато протича осъзнаването на собственото Аз, формиране на ориентация към бъдещето, определяне на своето призвание и проектиране на жизнения път. Водещ е стремежът за максимална реализация на потенциала в постигане на щастие и успех. Той е разпространен и в работата с възрастните и зрели хора като форма на психологическа подкрепа, адаптация към социума, формиране на личностната идентичност и преодоляване на жизнените кризи.

В практиката на социалния педагог е ценен в работата му по проучване за надарени деца; с педагозите, ръководството и персонала, родителите на възпитаниците на съответното учреждение; с младежите; както и в системата на корекционно-възпитателна работа с девиантни ученици.

Използването на биографичния подход в педагогическата работа предполага включването на методи и източници на информация като: интервю, наблюдение, беседа, разказ, описание, спомени на роднините или връстниците и околните; запознаване с различните по вид писмени документи – биографии и автобиографии, дневници, писма, мемоари, фотографии, рисунки и др.; като учебни форми на използване на биографични материали с цел обръщане на вниманието на събития и факти от живота, тяхното осмисляне и интерпретация за развитие на жизнения опит се прилагат урок-тренинг, -игра, -пътешествие, -фантазия и др.

В организационен аспект използването на биографичния подход става в хода на учебния процес – основно по хуманитарните дисциплини, в извънурочната работа и в организираната извънучилищна и развлекателна дейност. Успешността на реализация се определя от нивото на подготовка на педагога и затова усвояването на биографичния подход се явява необходимо условие за професионализма му, съставна част на социалната компетентност на личността, готовността и умението да помогне на другия в трудна ситуация.

--------------------

Литература

1. Биографический подход: опыт Европы (сборник материалов). Сост. Д. Каллиникиду. СПб., А.Б.В.-Тимошка, 2002.

2. Колева, Д. Биография и нормалност, С., ЛИК, 2002.

3. Левкова, И. Жизнен сценарий и развитие на личността. В.Търново, Faber, 2003.

4. Соловьев, Г.Биографический метод в деятельности социального педагога и социального работника. Ижевск, УГПУ, 2003.

--------------------

Публ. в “Биографичният метод – проекции в социалните и хуманитарните науки”, съст.: проф. дпн Маргарита Терзиева, издание на Университет “Проф. д-р Асен Златаров”, Бургас, 2014.