Едно невероятно забавно приключение с една принцеса и нейната фея кръстница.
Хитрият магьосник Стик, изгонен позорно от престижната длъжност главен готвач в двореца, си отмъщава, като превръща царя и неговата войска в сервиз за чай. Принцеса Дея, заедно със своите верни спътници: феята Олеле, понито Връм и катерицата Ендорфина трябва да успеят да развалят магията, да върнат царя в Царство Господарство и да накажат злия магьосник.
В помощ на принцесата се включват добрата стара фея леля Вьолва и верният царски магьосник Въртигор. Ожесточената борба завършва, както в приказките, с щастлив край.
От редактора
----------
В едно далечно царство, Царство Господарство, живееше принцеса Деа. В царството винаги беше пролет, а тревата беше зелена с розови цветя. Дърветата бяха с кафяви стебла и сини корони и достигаха чак до небето.
На едно такова дърво принцеса Деа имаше люлка на най-ниския клон.
Дървото, което се казваше Елмо, много обичаше да люлее малката принцеса на клона си.
Елмо беше засаден от дядото на малката принцеса, когато започнали да строят замъка “Седемте Корони”. Името му идваше точно от това дърво, защото видът му растеше със седем корони, а и Царят беше седмият син.
Замъкът се намираше точно по средата на една поляна. Целият беше покрит със шарени стъкълца, обграден от високи каменни стени. Наоколо растяха разноцветни храсталаци и билки.
Деа живееше с баща си – Царя и майка си – Царицата.
Тя беше много щастлива принцеса. По цял ден си играеше с любимото си пони, което се казваше Връм. Козината на понито беше зелена на жълти петна и много приличаше на калинка. То пристигна като подарък за Деа от баба ѝ за нейния пети рожден ден. Освен, че приличаше на калинка, понито можеше и да говори, защото беше от една далечна страна, където понитата говорят като хората.
Оттогава Деа и понито бяха неразделни.
Когато станеше сутрин принцесата закусваше от любимата си закуска – кайсии с кисело мляко и излизаше да играе с Връм.
Двамата се разхождаха из поляните в царството и попадаха на много интересни неща. После, когато се върнеха от разходка, Деа отиваше при Елмо и той я люлееше с такава нежност, че тя проспиваше следобедните часове на люлката в клоните му.
...
----------