Пикареска на любовно чувство. 2 следобед

Пикареска на любовно чувство. 2 следобед

И.К.

Конят, препускащ зад реда от дървета,
ще излезе от своята кожа
в образ нелеп.

В прореза от дърво до дърво
зрителният момент се задържа –
замръзва подобно на сибирска степ –

насечен като на лента –

корем, копито, грива, член
проблясват...

Ти също си там – приклекнала,
без сантимент, със студени ръце
садиш гладиоли в следите.

Вероятно това е чувството ти за дълг към сюжета!?
За естетическа чест!?

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------