Писмо до живота

Писмо до живота

Пиша ти, животе,
да ти кажа, колко ме боли.
За ударите, дето ми нанесе,
за нощите пропити  със сълзи.

Тежеше ми душата от тревога,
наранена и сломена от беди.
И колко много пъти аз прикривах
с усмивка своите борби.

И макар да беше трудно,
никога не съжалих и те живях –
почти напук.
Тук ще ти призная, че
си струва всеки път.

Пиша ти, животе, да ти кажа,
че те обичам със страстта на
мъничко дете.
Защото въпреки тъгата си прекрасен
и си струва човек да те живей.