Реваншът на екстрасенсите

Реваншът на екстрасенсите

Медицинската наука трудно си е пробивала път през вековете преодолявайки примитивното и старомодно вярване в чудотворната сила на гадатели, врачки, баячки, екстрасенси и други представители на знахарството, което се е ползвало с авторитет и сред непросветените в здравно отношение интелигентни хора. “След промените на 10 ноември 1989г., по инициатива на депутата във ВНС проф. Връбка Орбецова е разрешено на неколцина лечители да докажат способностите си. Този април се навършват точно 25 години от провеждането на този невероятен. в световната практика експеримент”, пише във вестник “Ретро”, 31.ІІІ-6.ІV.2016 г., със заглавие в едър шрифт: “Екстрасенси отварят приемна в парламента”.

На 68 стр. пък на същия брой на вестника инж. Стоян Кочев, един от шефовете на съсловната организация на екстрасенсите, разказва: “В ония дни експериментът се провежда с разрешението на зам.-председателя на Народното събрание Гиньо Ганев. Идеята бе проста – чрез сеанси и срещи очи в очи да убедим депутатите, че сме от полза за обществото и в крайна сметка да се легализира трудът на тези хора, както е по цял свят.”

Екстрасенсите това и чакаха. Възползвайки се от “добрата” демокрация, те се нароиха като гъби след дъжд. Не остана село, град или махала без предишни и появили се нови техни представители. И къде в хор, на групи или единично, нададоха страшна врява, че са дарени с божествена сила да лекуват всички болести по света, включително и такива, които са неподвластни на медицината. Даже не се свениха в безграничното си самохвалството да се самоизтъкват кой от тях, от кого е по-способен, най-способен от всички останали и той да бъде предпочетен, а не друг или други...

Сред една такова неразбория и суматоха не беше чудно, че се намериха лековерни пациенти, които, пренебрегвайки лекарите, хукнаха да търсят екстрасенси за тяхната вълшебна помощ с неизбежен риск да пропуснат ценно време за поставянето им на правилна диагноза и провеждане на ефикасно лечение.

Необоснованите, самоизтъкващи се твърдения пък на екстрасенсите за техните божествени, фантастични и невероятни възможности да лекуват всеки един, който и да бъде той, от реалните му или въображаеми болести, бяха приети безкритично за чиста монета от някои журналисти, които не пестяха време и думи да ги прославят и превъзнасят до небесата.

В потвърждение ще цитирам някои, особено нашумели по това време статии, като: “Врачанската Джуна”, “Доверие за Мария”, “И... битка за Мария”, “Излъчвания, които лекуват”, “Биоелектричество и билки за лек”, “Бялата врана” за науката и др. Връх на всичко беше твърдението на “Врачанската Джуна”, че Петричката врачка Ванга й била предсказала световна слава.

Аз съм безкомпромисен атеист. Но дори да бях дълбоко религиозен, пак не бих допуснал, какво ли пък остава да повярвам, че може да се случи това, което последва. А то беше: неистов вой, почти отчаяна тревога и паника, че скоро от цял свят ще започнат да пристигат на вълни, на вълни, безброй пациенти на Врачанската Джуна, а заедно с тях и потоци валута. Но “Къде във Враца са хотелите в които ще отсядат, ресторантите, в които ще се хранят?! А неизбежните при такива случаи заведения за култура, отдих и развлечения?”

Налагало се било: спешно да започне строителство във връзка с нововъзникналите нужди. Изобщо очаква се бурно развитие на окръжния град и световна слава за страната...

Може ли да си представите тогавашното журналистическо безумие? А беше факт. Разбира се проявите на тази не здрава психологическа обстановка не беше характерна за страната като цяло, а само за отделни лица и среди. Иначе трудно можем да си обясним срещането на някои неприятни и не съвсем безопасни случаи.

Врачанската Джуна се опита да спре в Мездра погребение... биотоковете й подсказвали, че умрелият оживява?...

А в. “Черно море днес” съобщава, че провъзгласилият се за Големия Бог екстрасенс от квартал Владиславово, гр. Варна, по това време е призован да отговаря за смъртта на варненката Мая Порджева и за бременната в осмия месец нейна дъщеря Вера Матева.

В интерес на истината трябва да признаем, че обществеността като цяло и преди всичко медиците, не бяха безучастни към безумията на екстрасенсите и ги разобличаваха, включително чрез пресата. С известно неудобство ще кажа, че аз бях един от тях. Във в. “Искърска комуна” беше публикувана цяла поредица мои статии, които после издадох в самостоятелна здравно-просветна брошура: “Диагностиката и лечението с биотокове”. Д-р Руси Минев, д-р Николай Минковски, д-р Пешева и някои други мои колеги също написаха разобличаващи екстрасенсите статии, които помести в. “Искърска комуна”. И още нещо: по моя молба проф. Братан Братанов написа за в. “Септемврийско дело” статията: “Научната истина и народните лечители”, която беше публикувана на 25 юли 1989 г., както се надявах... (и, която включих в по-горе споменатата си здравно-просветна брошура)...

Заслужава да отдадем най-искрено уважение и признание на главния редактор на в. “Искърска комуна” Илияна Минковска, която не се побоя да предоставя трибуна на разобличаващи екстрасенсите автори, докато по същото време някои нейни колеги от окръжния и централни вестници бяха ревностни защитници и популяризатори на фантасмагориите на екстрасенсите...

При създалата се ситуация беше недопустимо МНЗ и правораздавателните органи да продължават проявяваната от тях до момента търпимост към безумията и незаконната дейност на екстрасенсите. Последва разпореждане за създаване на комисии от високо квалифицирани и авторитетни лекари пред, които екстрасенсите да демонстрират своите способности. При успех те щяха да бъдат назначавани на самостоятелна или съвместна работа с лекарите в болничните заведения, каквито настоятелни претенции имаха. Известно, че на проведените изпити те се провалиха главоломно... Като, че ли за известен период врявата около екстрасенсите и тяхната “диагностична” и “лечителска” дейност затихна и те се спотаиха, поне официално, защото, къде скрито, къде не чак толкова тайно, не се отказаха от адета си на всесилни диагностици и лечители...

Но, както стана известно, не всичко, свързано с проблемите на екстрасенсите, било свършено. Тяхната съсловна организация САЛБ е подготвила проект за реванш. Какви са мотивите за това решение? Един от тях се позовава на решението на Европейския парламент от 1997 г., който препоръчва на страните членки да легализират неконвенционалните методи на лечение. Посочват се като положителен пример Германия и Великобритания. В Германия дейността на екстрасенсите била регламентирана още през 1936 г., а днес дори немската здравна каса финансира някои от тях. Във Великобритания пък индийските лечители още от 18 век работели и плащали данъци... Споменатите страни могат в много отношения да са ни положителен пример... Но това не означава, че трябва се поучим от тях и, ако е вярно, че се отнасят примиренчески към здравното невежество и примитивизъм...

В подкрепа на решението за реванш на екстрасенсите, инж. Стоян Кочев се позовава на отречени официално още в зората на демокрацията техни измишльотини и фантасмагории., Ето няколко от тях. Парламентарният сътрудник и бъдещ вицепремиер Евгени Матинчов само десет дни по-рано паднал и увредил сериозно едното си коляно Докторите не открили нищо сериозно и му изписали лекарства за успокояване на болките и нагревки. Вместо подобрение парламентаристът станал от зле, още по-зле. Коляното му се подуло като футболна топка. С бастунче той едва докуцукал до приемната на медиума Катя. Тя го сканирала със своята биоенергия... Открила, че в коляното му има скъсване и го залепила. За 20 минути коляното на Матинчев било като ново. За да се увери, че няма никакви болки, той заподскачал енергично... Въодушевен от светкавичното си и вълшебно изцеляване захвърлил бастунчето си като ненужна вещ. Добре, че без да си иска, не улучил своята божествена спасителка, защото това би било една ужасна неблагодарност!

Стенографката пък Славка Ризова била изцелена за нула време от зверски болки в ушите А репортерката Мария Кутева подлежала в следващите няколко дни на задължителна операция във Военната болница, поради монолитен камък в жлъчката, който буквално я бил циментирал. Случайно наблизо бил един от феномените, гостуващи на Народното събрание. Със своята енергия той разбил камъка на Кутева, сякаш това е някаква детска игра. После ехографията показала, че жлъчката й вече е абсолютно чиста...

За онагледяване и потвърждаване на ефикасното и чудодейно лечение, което осъществяват екстрасенсите, е показана и цветна картина във в. “Ретро”. Пред любопитни присъстващи, екстрасенс е вдигнал десницата си високо над главата на стоящ пред него, обречен пациент и му провежда лечение с биотоковете си. Жалко, че този сюблимен момент не е записан на флашка или диск, та лечението да бъде още по-ефикасно, хем зрителите и читателите на вестника при помощта на компютър окончателно да се уверят във вълшебния спасителен сеанс...

И сега, след всичко случило се до момента свързано със проблема ЕКСТРАСЕНСИ е съвсем логично да си зададем въпроса: Уместно ли е да бъдем безразлични към предприетия от тяхната съсловна организация реванш? Когато ние медиците ликвидираме някоя епидемия от заразно заболяване, оставаме бдителни за да предотвратим неин рецидив. След преустановения на разразилия се невероятен бум на безумията и нелепостите на екстрасенсите, ще останем ли безразлични към усилията на съсловната им организация за реванш?