Сън на мумии

Сън на мумии

В света потърсих мъдростта
Но срещнах вред безумия
И още жив открих в плътта
Съня на древна мумия.

Слънца запалих и за миг
Стопих се сам в безсилие
Пред блясъка им огнелик
С изгарящо безличие.

Сред тоз безкраен океан
Сред тез звезди рубинени
Защо ли с оглед замечтан
Се търсим с тебе влюбени?

Защо щом чака ни смъртта
Безцелно сме обречени
Да свържем нежно в любовта
Душите си отречени?

Дели се атомът във нас,
Във щурм рушат се силите
И ний несетно всеки час
Умираме сред живите...

А вярвахме и ти, и аз
С една мечта пулсираща
В сърдечния и жив мираж
На обич неумираща.

Слънца умират и звезди
Разпадат се в безлуние –
Миражът ни и аз и ти
Сме кратък сън на мумии!

----------------

Публ. в “Темида и Пегас. Антология поезия и проза от бургаски юристи”, Бургас, 2016 г.

----------------