Селска матура
Погалвам Марлен по лицето,
а пък тя се цупи отегчено:
“Ах, колко груби са ръцете ти,
колко са студени!”
Разтворих длани пред контето,
стрелнах го – очи в очи...
Но с мъничко тъга в сърцето,
отвърнах: – Знаеш ли, Мари...
На село в тез усилни дни,
когато слънцето прежуря,
в полето работа кипи –
като на изпит пред матура.
Ведно със своите другари
аз бързам в натежали ниви.
А ти, с Емилио Салгари,
си мислиш, че си най-щастлива...
Ех, мила, ще те питам само,
не си ли чула от селото пусто
как Славе, с отмаляло рамо,
се мъчи трактора да пусне?
Комбайната да издокара
(то нова няма, туй се знае)
да може жътва да захване,
че житото ни май прегаря...
А после – празен е хамбарът.
Без него – глад ще ни мори!
Ела при нас на село, мила,
да видиш Белчо и Сивушка.
Да разбереш, защо е плакал Пейо
в така жестоката “Градушка”.
Тогава няма да се чудиш
на грапавите ми ръце.
И сто на сто съм убеден,
когато идеш на матурата,
ще издържиш, Марлен!
----------------
Публ. в сборника “Бургаски юристи хумористи”, Бургас, 2016 г.
----------------