Шумни пътища
Песните ми слънчеви затичаха...
Недопети – отлетяха някъде...
Бреговете на реките пясъчни
притаено чакат преобличане...
Пътищата пак са се затичали.
Уморено гоним ги нанякъде...
Странно, как часовниците пясъчни
казват ни кога да се обичаме...
Песните по пътищата тичат,
а реките гонят ги нанякъде...
Спрели сме се – чакаме ли някого?
Шумно е кръстовището
есенно...
----------------
Публ. в “Темида и Пегас. Антология поезия и проза от бургаски юристи”, Бургас, 2016 г.
----------------