Из “Професия адвокат”

Из “Професия адвокат”

Неспокойният дух на редица адвокати намира поле за изява и контакт с обществото в музиката, рисуването, театъра. За тях изкуството е израз на вътрешна потребност, проява на духовната им същност, отмора след напрегнатата адвокатска работа.

Така Никола Стоилов Бозаджиев (юрист) казва: “Животът трябва да бъде музика.” С тази кратка фраза изразява голямото значение на това изкуство. За него като музикант-цигулар разказва съпругата му д-р Ана Константинова Бозаджиева в писмата си от 4 ноември и 2 декември 1988 г.: “По волята на съдбата живях до един изключителен човек, талантлив цигулар, смел публицист, безкомпромисен юрист, театрален критик, художник… Учител по музика му е Филип Кутев. В нашия дом се събираха приятели музиканти: Панчо Аврамов, Иван Христов, Стойчо Коларов. Изпълняваха квартети, концерти. Истинско приятелство свързваше нашето семейство с проф. Константин Попов – челист. Той му бе подарил една снимка с посвещение “На приятеля Н. Бозаджиев, който предпочита лъжата в изкуството пред истината на правото.”

* * *

“… А ми се е пощяло да печатам нещо” – тази мисъл, изказана от Петко Г. Чорбаджиев-Росен в писмото му до поета Николай Лилиев, писано в началото на 20-те години, изразява поривите на крилата и неспокойна душа не само на П. Г. Чорбаджиев, но и на редица други адвокати, за които ораторската трибуна, съдебната зала или адвокатската кантора не са достатъчно средство и поле за изява и общуване с хората. Затова ще ги видим да използват и печатните средства – вестници, книги, списания, публикация на статии, научни съобщения, поезия, белетристика, литературна критика. Из средите на бургаската адвокатура са излезли ред книжовници в редица области.

* * *

Отбелязвам, че единствено на стажант-адвоката Николай Иванов Вульпе САК – Бургас (през 1933 г.) не признава успешно изкаран адвокатски стаж. През цялото време на своето стажуване той напълно е погълнат в участието си в театъра в Бургас. Влече го страстта към театъра и пеенето. Майка му Богдана Гюзелева – оперна певица, баща му е Иван Николаев Вульпе – певец – бас с фигура на Шаляпин. Майката е първата оперна певица и жена – композитор, завършила консерваторията в Дрезден. Самият Николай заедно с режисьора Ст. Македонски създават втората в България опера в провинцията “Подвижна народна опера”, в която пее бас. Притежава три висши образования: право, театрално и дипломация в Свободния университет. В писмо от 11 октомври 1986 г. си спомня: “Висшите образования ми помогнаха да придобия по-здрав поглед и зрял мироглед, но попречиха в професията ми на артист с много по-широк замах, дърпаха ме винаги в ролите и при писането на шестте ми книги при строг самоконтрол и сурова критика.” Същият е артист в Народния театър “Иван Вазов”, Софийската опера, театър “Одеон”, Музикалния театър “Ст. Македонски” и е автор на шест книги: “Срещи на поколенията 1844-1984 г.” Той споделя: “В дейността си като артист получих две грамоти за заслуги, юбилей за 70-годишнината ми и седемдесет години театрална дейност…”, като с известна болка продължава: “Но не получих полагаемото ми се звание – нито народен, нито заслужил артист.”

----------------

Публ. в “Темида и Пегас. Антология поезия и проза от бургаски юристи”, Бургас, 2016 г.

----------------