За правописа на някои имена

 За правописа на някои имена

Дали филологическото ми образование или характерът ми, който ме кара да се вглеждам и в наглед дребни неща, е причина често да забелязвам правописа на някои имена и да разсъждавам върху тяхното правилно изписване. Прави ми впечатление, че едни и същи понятия се изписват по различен начин от различни автори и като че ли това не прави впечатление на читателите. Замислих се най-напред върху изписването на названието на Капитан Петко Войвода. Тези три думи първоначално са се изписвали така: капитан Петко войвода. По-късно започнали да се изписват като Капитан Петко войвода. От така изписаното словосъчетание разбираме, че става въпрос за някой Петко, който бил капитан и войвода, а по-късно този човек бил удостоен като Капитан Петко, но си останал един от многото войводи, с които е богата нашата история. Аха, – казах си и се учудих малко, когато на тракийската чешма в едноименната местност край Аксаково видях изписано същото словосъчетание така: Капитан Петко Войвода. Значи авторът придава значение на наименованието на една личност, която нарича Капитан Петко Войвода. Това наистина ме накара да се замисля. Ето строителят на чешмата Димитър Вангелов не само построил чешма в чест на тази личност, но и чрез изписване на наименованието му е предал своето уважение към този човек. През 1994 година нашето тракийско дружество реши да се назове Капитан Петко Войвода. Запитахме Института по български език при БАН как да изписваме тези три думи. Бях убедена след като промениха правописа на Отец Паисий, на Екзарх Антим І, на Патриарх Евтимий, които дотогава се изписваха с малка буква пред името, че ще ни дадат правото да изписваме и Капитан Петко Войвода с три главни букви. Отговорът ме изненада и огорчи. Предстоеше честване 150 години от рождението му и ни беше непривично да се обърнем към нашия войвода Капитан Петко с малка буква. “Ти, войводо, и днес си ни нужен! (стихотворение на Иван Нанев) Тогава реших чрез в. “Тракия” да запитам “Кого ще честваме? На кого нарекохме нашето дружество? На кого издигаме паметници, назоваваме улици, училища, чий подвиг възпяваме и величаем”. Бях напълно удовлетворена, когато редакцията на съюзния ни вестник “Тракия” възприе изписването с три главни букви. Вече беше навлязъл в почти всеки български дом филмът за Капитан Петко Войвода и за народа Петко Киряков беше станал Капитан Петко Войвода. Все по-рядко на паметник се изписваше или в литературата се пишеше за Петко Киряков Каракирков (три главни букни), а се изписваше Капитан Петко Войвода. Така той навлезе в съзнанието на хората и затова би трябвало да се изписва с три главни букви, както изписваме Васил Левски Дякона, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Владислав Варненчик, Константин Кирил Философ и др. Замислих се и за провописа на всички имена, където има приложение войвода. Защо докато Вълчан Войвода се е наричал Вълкан Стоянов сме го изписвали с главни букви, а когато в историята влезе с наименованието Вълчан Войвода го лишаваме от правото да бъде уважен и чрез правописа. Той не е само един от войводите. Той е личност, тъй както е личност Чавдар Войвода, Индже Войвода, Сирма Войвода...

Песента за Делю хайдутин се носи в Космоса, а ние още не го признаваме за личност, а само като Делю, който бил хайдутин (някъде писан и като войвода).

В последно време се вглеждам и в правописа на светите първоучители Кирил и Методий. Не мога да си обясня, въпреки че четох няколко правописни речници защо изписваме Св. св. Кирил и Методий. Нима единият е по-малко “свети” или пък Народната библиотека в София е наречена само на единия брат Свети Кирил, а не и на другия Свети Методий? Впрочем на много места вече изписват думата свети в наименованието с двете главни букви. В чешкия език напр. се изписва само едно Свети, което се отнася към двамата. Запитани защо това е така ми отговориха: “а на Свети Четиридесет мъченика колко пъти ще изпишем Свети?”

Когато пътуваме към курорта Св. Св. Константин и Елена виждаме изписано наименованието с двете главни букви. Дано това не е само защото след точка компютърът сам слага главна буква, а да е осъзната необходимост, че курортът е наречен на двамата светци.

Прави ми впечатление, що се отнася до правописа и разминаването в изписване родното място на Капитан Петко Войвода като Дуган Хисар, а не Дуганхисар. Трябва да се уеднакви. Също употребата на названията черква и църква. Нашият правописен речник допуща да се пише църквата Св. Неделя и Черквата Св. Неделя. Защо да не направим разграничение, че църква се употребява за институцията. Християнска църква, Католическа църква, Протестанска църква, а черква да наричаме постройката, в която влизаме да се помолим? Изразът отивам на църква, според мене е неправилен. Ние отиваме на черква.

Нека се вглеждаме в наглед дребните неща, за да създаваме и ние норми. Или както ни учеше нашият професор от 660-годишния Карлов университет в Прага нормите се създават от народа, а учените само ги изразяват в учебниците или правописните речници.

---------------

Кого честваме?
или защо изписваме Капитан Петко Войвода с три главни букви?

Преди 15 години, когато по случай 150 години от рождението на Петко Киряков подготвяхме “Био-библиографски указател” се наложи да прегледаме много материали, написани за него. Тогава констатирахме, че името му се изписва по най-различен начин: през 1881 година той е Петко Киряков, през 1885 – Петко войвода, през 1925 година прибавят още капитан Петко войвода, като до издаването на сборника от статии, документи и материали за Капитан Петко войвода (1957) започва капитан да се пише с главна буква, но войвода с малка. Някои продължават да го изписват като капитан и войвода пишат с малка буква.

На издялания надпис върху т.н. “Тракийска чешма” край град Аксаково – Варненско, тракиецът Димитър Вангелов е написал: “В памет на загиналия наш тракиец Капитан Петко Войвода”. Това ни провокира да потърсим и други източници, където и трите названия на Войводата се изписват с трите главни букви. Открихме и други податки и решихме, че и ние, подобно на правописа на наименованието Васил Левски Дякона и Константин Кирил Философ имаме право да изписваме Капитан Петко Войвода с трите главни букви. Основание за това ни даваше социологическото проучване на тема: “Коя историческа личност или литературен герой утвърждават гордостта, че сте българин?” Резултатите, публикувани във в “Труд” брой 163 от 12 юли 1984 г. сочеха, че Капитан Петко Войвода е класиран на четвърто място след Георги Димитров, Васил Левски, Христо Ботев. Но и те не изписваха думата войвода с главна буква.

Съюзният ни вестник “Тракия” възприе предложението ни и няколко години чествахме Капитан Петко Войвода като изписвахме названието му с три главни букви. Бяхме уверени, че след излизането на “Правописен речник на съвременния български книжовен език”, издание на Института по български език при БАН по силата на §30, заб.3 (с.29) имаме основание да изписваме Капитан Петко Войвода.

Каква беше изненадата ни, когато на наше писмо № 45 от 22.05.1999 г. учени от БАН ни отговориха, че правилното изписване на името е Капитан Петко войвода. Те възприемат думата войвода като нарицателно съществително, което не е членувано и не носи белег на неповторимост и затова се изписва с малка буква. Ние възприемаме тази дума като съставна част от името на легендарния войвода Петко Киряков. Ръководиме се от указанието, “нарицателните съществителни имена, употребявани като приложения към собствено име, се пишат с главна буква тогава, когато цялото – истинското собствено име заедно с приложението към него – се употребява и се възприема като собствено име”. Като пример са посочени имената на Отец Паисий, Патриарх Евтимий, Хаджи Димитър и др. (Правописен речник на българския език. Първо издание, С. 2003 с. 34.) И още: “При някои псевдоними и двете съставки поначало се създават или по-късно започват да се възприемат като собствени имена – лично и фамилно – и се пишат всяко поотделно с главна буква”. Като примери са посочени Сирак Скитник и Елин Пелин. (пак там, с. 35) Рядко ще се намерят вече хора, които да помнят, че рожденото име на Капитан Петко Войвода е Петко Киряков (Каракирков, Калоянов), но всеки знае кой е Капитан Петко Войвода. В негова памет са издигнати 19 паметника не само в Република България, но и в Рим, на хълма на гарибалдейците, в Дуганхисар – родното му място, в Киев и др. Не ни удовлетворява твърдението, че думата трябва да бъде членувана. Това означава, че ако К. П. Войвода беше Филанкишията или Пантата щяхме да можем да го уважим и напишем името му с главна буква, но понеже той, Чавдар, Сирма, Индже и много други избраха да станат войводи на чети и да посветят живота си на борбата за свобода да останат с нарицателното име войвода и само с едно или две собствени имена. Ако напишем опашката на Кума Лиса или ушите на Зайо Байо ще изпишем техните имена с главни букви, а паметникът на Капитан (беше време, когато и капитан се изписваше с малка буква) Петко войвода с малка буква. По същия начин както пишем клоните на дървото. Защо нашето дружество, нашата улица, нашето село, училище да се наричат Капитан Петко войвода? Как да се обърнем към него, когато искаме да му кажем, че и днес той ни е нужен? Капитан Петко, войводо, твоят живот е пример за нас. Или “Капитане, Войводо, ние помним заветите ти”. Бяхме обнадеждени, когато вместо старото патриарх Евтимий или отец Паисий се реши да се пише Патриарх Евтимий и Отец Паисий и вместо старото капитан Петко войвода вече се пише Капитан Петко войвода. Твърдо вярваме, че бъдещото издание на нов правописен речник ще наложи необходимостта да се уважи паметта на войводите, които народът назова така, с изписването на главна буква в имената им. Но защо да не започнем отсега?

Така съм разсъждавала и аз преди 15 години. Благодарна съм на колегията на в. “Тракия”, че ме подкрепи и доста време изписвахме, и сега продължаваме да изписваме Капитан Петко Войвода с трите главни букви.

Сега, когато Съюзът на тракийските дружества в България, Регионална библиотека “Пенчо Славейков” – Варна и нашето тракийско дружество “Капитан Петко Войвода” преиздадоха като допълниха Био-библиографския указател за Капитан Петко Войвода, разбрах кое ме е накарало с такава упоритост да настоявам за уеднаквяване правописа на името на нашия патрон. И това уеднаквяване да изисква писането с три главни букви името на Капитан Петко Войвода. Не може една личност, за която са написани повече от 600 материала, някои от които са обемисти книги, за която са писали повече от 316 автори, за която е създаден многосериен филм, издигнати са повече от 19 паметника и поставени паметни плочи, на името на която са наречени училища, улици, дружества, селище, контролно-пропускателен пункт, когото назоваха ВЕЛИК БЪЛГАРИН да не носи признак на неповторимост, както ни уверяват в писмото си до нас учени-филолози от БАН. Още по-малко може да се съгласим, че причина за изписването с малка буква било нечленуваното название войвода. Та кое собствено име в българския език се членува? (Е, мой състудент в Прага ми казваше Христинката Димитровата, за да покаже, че знае някои детайли от нашия език.) Пък и много примери за изписването с главна буква на нечленувани приложения има: Владислав Варненчик, Борис Покръстител, Константин Кирил Философ, Елин Пелин, Баба Тонка, Бай Ганьо, Бачо Киро, Дядо Иван, Крали Марко, Настрадин Ходжа, Поп Богомил, Поп Пейо, Хитър Петър, Черноризец Храбър... (Правописен речник на съвременния български книжовен език, БАН, С. 1983, Изд. БАН с. 29)

Ако разгледаме по-внимателно Био-библиографския указател за Капитан Петко Войвода, ще разберем, че още приживе Петко Киряков е знаел, че го наричат Петко войвода. Още в животописния указател с дата 10 март 1878 год. “селяни от Димотишко търсят Петко войвода да защити техния роден край от нападателите и веднага след това “от средата на март до началото на август, в съгласие с руските окупационни власти, повече от четири месеца Войводата отбранява Димотишко, Софлийско, Дедеагачко и Ортакьойско (Ивайловградско) стр. 20. На същата страница с дата 5 юли 1878 г. е отбелязано: С 300 свои момчета Петко Войвода се сражава срещу 4000 сенклеристи в планината Алмалъдаг, Димотишко”. И първата кореспонденция от 1885 г. авторът Христо Попконстантинов е озаглавил “Петко войвода, бранител на родопските българе до 1879 г.” В списъка на дописките за него през 1893 г. (№ 7) е написано Капитан Петко Войвода, интерниран в Трявна е освободен./седмични бележки. (Черно море (Варна), № 77, 14 септ. 1893, с.1) От авторите, които изписват К.П.В. ще спомена само някои от тях: Никола Константинов в труда си Родна Тракия, Петко Караделков, Константин Карамитрев, Стойко Касабов, Никола Инджов, Мария Бакърджиева, Йорданка Ингилизова и почти всички варненски автори. Доц. Христо Ганев в книгата си “В Пантеона на българщината” и тези автори, чиито материали са поместени в Юбилейния вестник на Варненското тракийско дружество, посветен на 160 години от рождението на Войводата също го изписват с трите главни букви. В. “Тракия” през 1995 и 1996 г. също изписваше Капитан Петко Войвода, после след кратко прекъсване възстанови правописа на Капитан Петко Войвода с трите главни букви.

Как ще се изписва името на Капитан Петко Войвода зависи много от коректорите и от редакционните колегии на издателствата. И от авторите, разбира се. Има разлика в изписването в публикацията на варненския автор Любен Георгиев “Капитан Петко Войвода – докога ще се сещаме за него от филмови сериали и юбилейни годишнини”, отпечатана във вестник “Варна Експрес” № 16, 20 ян. 1994 , с.5 и пак негова публикация в Народно дело (Варна) № 169, 25 авг. 1994, където в заглавието “Ще се открият ли вещите на капитан Петко войвода” правописът се различава. Различия има и в публикациите, поместени в Известия на Тракийския научен институт и в трудовете на автори, които издават самостоятелни книги. Дори и в книгите на един и същ автор и дори в една и съща книга има колебания за правописа и се допуска написването и по трите начина.

Не съм сигурна дали можах моята убеденост за изписване името на Капитан Петко Войвода да предам и на вас, но ще бъда безкрайно доволна, ако старанието ми се е увенчало с успех.