Отказ
Отказах среща с теб. Необичайно.
Какво ми стана? А, прекрасно знам.
Жега ми е. Писна ми безкрайно
не ти при мен, а винаги аз там.
Неслучайно, времето подсказва,
аз планини преминах и реки,
превърнах жертвата си в навик,
а ти дали за миг го оцени?
Не ми се ходи никъде, ще чакам
дали ще бръмне в твоята глава
какво ми има, та не хващам влака
с поредна жар към твоята врата.
Дали ще примъчнее на сърцето
полуизпразнено и ще ме призове,
или ще вдигне чаша към небето
и телефона в джоб ще прибере.