Малка приказна светулка

* * *

Малка приказна светулка,
в тъмното зиг-заг направи
в селото от детството забравен,
споменът засвири на цигулка:
Къде си малка, весела свещице,
в дантела динена – фенер разкошен,
как пърхаш само в спомена разрошен
в нощта на селото като звезда Зорница.
Обичам те, защото си светличе,
което трепка като страници на книга,
премрежена, когато мига
като засрамено от някого момиче.
Обичам те, защото в детството ме върна
и споменът за теб тъй светло ме прегърна...