Безизходица

Безизходица

Хомотът да е твоят идеал,
остенът – люлка на мечтите...
Възторгнат да си от палача
на утрото зачеркнал дните?!

Като слепец потропващ със тояжката,
да не разбираш нейния език,
и тъй повтарящо се да достигаш
до блатото създадено от теб.