Из "Въведение в маркучологията" – Завършителна процедура

If one of your man is unclean because of a nocturnal emission,
he is to go outside the camp and stay there.
But as evening approaches he is to go wash himself,
and at sunset he may return to the camp.
Deuteronomy 23:10-11

Под завършителна процедура следва да се разбира последният етап от целия процес на изхождане по голяма нужда, т.е. почистване на отверстието на ануса от евентуално зацапване през предходните подпроцеси на продуктоотделянето.

Значението на завършителната процедура е толкова голямо за самия процес на изхождане, колкото и измиването на ръцете преди хранене. Правилното изчистване на задната цепка символизира висока култура и хуманност и освен това ще ви предпази от много болести, свързани със занемаряване на хигиената.

Начините за изпълнение на завършителната процедура са изключително много – тук ще се опитаме да направим класификация според основните категории завършителни начини и помагала.
– в зависимост от положението на тялото – клекнало и право завършване;
– според типа на завършителното помагало – мокро и сухо завършване;

Мокрото завършване, от своя страна, може да бъде извършено с вода или с органичен разтворител, с употреба или без, на повърхностно-активни вещества (ПАВ), т.е. сапун, и завършено със забърсване с хавлия или съответно без. Мокрото завършване може да се изпълнява само в клекнало положение, при правото води до редица усложнения.

Сухото завършване може да се изпълни с хартия – тоалетна или друга, както и с редица отпадъчни продукти от растителен или животински характер (виж Ф. Рабле “Гаргантюа и Пантагрюел”[1]). Нетоалетната хартия може да бъде предварително намачкана, а може и да не е. Посоката, в която може да се изпълнява завършителната процедура, може да бъде отдолу нагоре или отгоре надолу.

На първо място ще коментираме варианта клекнало или право завършване. Проф. Клиинботъм препоръчва във всички случаи където е възможно клекналото завършване (изключения – ако мястото не позволява заемане на такава поза или завършващият не е в състояние поради здравословни или др. причини да я заеме). При мокро завършване то е задължително, докато при сухото изпълнителят има известна свобода на действие. Тук бе поставен въпросът: добре, при клекналото изхождане човек бездруго си е клекнал и няма проблеми да поклечи още малко и да си завърши цялостно облекчителния етап. Ами при седналото – трябва ли да стане от гърнето, да си приготви завършителното помагало и след това да клекне? Отговорът е утвърдителен. Разбира се, при процеса на ставане от гърнето, задните бузи се затварят, поради което областта на зацапване се увеличава в сравнение с клекналото изхождане, но при последвалото клякане ще позволите на завършителното си помагало по-пълно и цялостно да отстрани излишните нечистотии.

Друг сериозен проблемен избор е мокро или сухо завършване. Отново отговорът е: винаги когато имате възможност използвайте мокрото завършване! В културните и цивилизовани страни се използва биде, но за съжаление в 4/5 от страните то е непознато. Имате ли на разположение вода (не непременно течаща), а при възможност и сапун или друго повърхностно-активно вещество, отхвърлете от мисълта си вариант за друга завършителна процедура, освен измиване с вода и сапун. Сухото завършване както казахме се извършва когато условията не позволяват мокро. В този случай най-добрият вариант е да разполагате с тоалетна хартия.

ВАЖНО: Носете винаги със себе си тоалетна хартия!

За съжаление, човечеството не съумява да се справи с този толкова елементарен проблем и то именно, защото е на ниско ниво на важност. Изхождането може да се извърши и без да разполагаме със съответни помагала – историята познава много примери, когато то се извършва и пряко волята на съответния извършител.

Сухото завършване може най-общо да се извърши чрез триене или чрез попиване. Една своеобразна дилема поставя и въпроса за посоката на забърсване при сухото завършване чрез триене. Триенето “отгоре надолу” е по-удачния вариант при завършителите от мъжки пол, докато при жените не се препоръчва, поради опасността от зацапване на един много важен отвор. При триенето “отдолу нагоре” част от нечистотиите се отнасят и съответно акумулират в своеобразната цепка на границата между големите бузи и гърба. Като най-оптимален вариант проф. Клиинботъм препоръчва итеративното триене “3 към 1”, т.е. три изтривания “отдолу нагоре” и едно “отгоре надолу” само в областта на гореспоменатата цепка. Процедурата се повтаря до визуална констатация на завършеност на процедурата, т.е. до чиста хартия. При този вариант се подбира хартия с размер две перфорации и след всяко триене се сгъва на две. Последното забърсване на цепката се извършва с максимално сгъната хартия, която има дебелина съвместима с размера на споменатата цепка и осигурява максимално странично попиване на излишъците, натрупани от предходния етап.

Съществуват, разбира се и много други варианти за книжно завършване (като избърсване с автобусно билетче и пр.), които на този етап няма да коментираме. Ще се ограничим само с една препоръка – ако не разполагате с тоалетна хартия, а от друг вид – вестник, тетрадка, книга и т.н., първо добре я намачкайте, след това я изправете и действайте по “3 към 1”. Ако разполагате с минимално количество вода, намокрете хартията и преминете към варианта “попиване”.

Спазването на тези препоръки според проф. Клиинботъм ще ви осигури високохуманно хигиенно завършване на глобалния процес и в максимална степен ще ви предпази от неприятностите, свързани с инфекции на анусното отверстие.

Да разгледаме някои подробности, свързани с правилното провеждане на завършителната процедура, както и съответните отклонения, аномалии и прочее затруднения, съпътстващи тази операция, както и съответните расови, национални, религиозни и т.н. предпоставки, водещи до типичните за дадената група от хора нюанси на този процес.

В страните, изповядващи исляма, традиционно се прилага мокрото завършване, разбира се в съответния най-примитивен, култово-религиозен вид. За целта в тези страни се използва пособие, наподобяващо чайник, наречено “ибрик”. Конструкцията на този ибрик е съобразена с традиционната за тези региони икономична консумация на вода и позволява извършването на завършителната процедура с възможно най-ниска степен на странично подливане. Приспособлението предполага задължително клекнало завършване на процеса. Методиката на изпълнение е изключително опростена: в клекнало положение, с дясната ръка, извъртяна възможно най-назад, се полива известно количество вода (от предварително напълнения с хладка вода ибрик) в цепката между гърба и големите задни бузи, а с трите пръста на лявата ръка (показалец, среден и безименен), с въртеливи движения по посока на часовниковата стрелка (гледано отзад), се извършва съответното измиване на нечистотиите, заседнали в споменатата цепка, като се набляга особено внимателно на анусното отверстие. Полятото количество вода изтича, под натиска на гравитационните сили, в отходното място (тъй като позицията на тялото продължава да бъде над същото това отходно място), отнасяйки със себе си упоменатите по-горе нечистотии. Цикълът поливане-отмиване-изтичане се повтаря до визуална констатация на чистота, т.е. до потичане на чиста вода от отмитото място, или до приключване на цялостното количество течност в ибрика.

Поради култово-религиозния характер на процедурата (на религиозната страна на въпроса е посветена цяла глава във втората част на книгата) изработката на ибрика символизира съответната класова принадлежност на индивида в обществото. При по-висшите съсловия тези ибрици имат стойност на произведения на изкуството, като са познати шедьоври в тази област. Разбира се самият процес на пълнене с вода на ибрика и занасянето му на съответното отходно място, което при бейове, ходжи, мюфтии и прочее емири и други местни владетели, извършвано от нарочните за тази цел слуги, символизира общественото влияние на съответния индивид. При това този процес не протича скрито от общественото мнение, а е публично достояние, като цялата близка общественост, след успешното протичане на процеса, засвидетелства одобрителното си отношение и благодарност към Аллах, дарил възлюбения си поданик с такова достойно благодатно облекчение. Възгласите “Рахат олсун!” се повтарят в религиозен транс дотогава, докато излизащият от отходното място бей, с видимо облекчение и чувство на задоволство, не благодари на събралата се специално за случая тълпа за съпричастността към неговата облекчителна процедура, и чак тогава околните наблюдатели се разотиват всеки по работата си и процесът се счита за окончателно завършен.

При йерархично по-ниските индивиди в мюсюлманското общество ибриците са с по-нискокачествена изработка, а при най-бедните съсловия те за заменени с чирепи или канчета. Естествено, с едно обикновено канче или полуизрязана кратуна трудно може да се постигне такова съвършенство при изпълнението на завършителната процедура, но доколкото липсва публика в тези случаи, а е назряла дълбоко изразена необходимост за извършването на процеса “изхождане”, завършването с тези подръчни, нарочени за целта инструменти се счита за приемливо. Въпреки че някои други пособия, например стомни, шишета, бъклици и т.н., биха позволили по-удобно и по-икономично от гледна точка на разхода на вода изпълнение на завършителната процедура, те не се използват за тази цел, отново поради религиозни съображения – ислямът не позволява съдове, от които водата се пие да се ползват и за такива задни цели.

Тук е мястото да се спомене, че обществените тоалетни в съвременна Турция и страните от бившия Арабски халифат са задължително издържани в стил “клекала”, а не “седалки”, като във всяка кабинка, отляво на клекалото е поставена ниско долу (на височина не повече от педя) чешмичка, под която задължително стои метално канче. Вероятно окомплектовката би била по-пълна ако до канчето имаше поставена и хавлия за забърсване след съответното подмиване, но религиозните канони в исляма се грижат единствено за измиването, а не за последващото забърсване. Счита се, вероятно твърде основателно, че при последващото нахлузване на шалварите, потурите, панталоните или съответната там дреха, покриваща долната част на организма, тази дреха спонтанно осигурява и попиването на мокрите остатъци от завършителната процедура.

Остава открит въпроса със замърсената при изпълнението на завършителната процедура лява ръка – по-точно трите пръста, участващи пряко в подмиването. Мохамед и неговите последователи не са дали недвусмислени указания как се процедира в този случай. Вероятните варианти за излизане с чест от тази ситуация не са много. Единият, най-разпространен вариант, е при наличие на остатъчно количество вода в ибрика, тази вода, след видимо почистена задна част, да се полее директно върху тези три пръста, които, чрез търкане с палеца върху тях, да бъдат възможно максимално измити. Доколкото не е предвидено ползването на повърхностно-активни вещества, и след това допълнително доизмиване споменатите три пръста (а вече и включения четвърти – палецът) продължават да са носители на характерния за изхождането аромат в продължение на още час-два, но в мюсюлманския свят това не се счита за проблем – по-висшите представители на исляма използват за следпроцедурата благовонни води, масла, мехлеми и т.н., които убиват този аромат и го заместват със съответния, по-приемлив такъв.

Друг вариант за следпроцедурно почистване на пръстите на лявата ръка (за левичари вероятно е дясната) е прякото им забърсване в левия (респективно десния) крачол. Този вариант води и до едновременно подсушаване на цялата, пряко участваща в завършителната процедура, ръка. Известни са варианти на триене с пясък, пръст или глина (според почвените характеристики на съответния регион), а също така и комбинирани варианти – напр. доизмиване, търкане с пясък, последвано от избърсване в левия крачол на шалварите.

Предимствата на изпълнението на завършителната процедура с ибрик са очевидни: мокро завършване, липса на сухо триене директно върху анусното отверстие, съответно намаляване риска от възпалителни процеси и хемороидални усложнения. Недостатък – непълно почистване на остатъците от основния процес, последвано от пренасяне на тези остатъци върху действащата ръка и върху дрехата, покриваща тези части на организма. При последователно носене на тази дреха в продължение на дни, специфичният аромат, обкръжаващ индивида, е силно осезаем за околните. Някои нисши съсловия на ислямския свят практикуват и съответно търкане с пясък освен на ръцете и на задните части, но тази практика е крайно непрепоръчителна, поради очевидните рискове от разраняване на тази изключително нежна част от тялото.

Ще отделим внимание и на изключително остроумното приспособление, широко разпространено предимно в Новия свят (Съединените щати и Канада), наречено “биде”. Понастоящем бидето е разпространено и модно вече в развитите европейски, а и някои африкански и азиатски страни.

Тъй като съвременното цивилизовано общество е издигнало в култ мързела и некомпетентността, прекият резултат от тази идеология е стремежът всичко да се прави с възможно най-малко усилия, по възможност от друг човек. Доколкото процесът на изхождане по голяма нужда е силно индивидуален, модерният цивилизован човек е принуден да се справя с цялата тази ситуация сам. Изключително разпространени в тези страни са гърнетата за седнало извършване на изхождането, включително и в обществените тоалетни, даже и в негърските гета. Остроумното приспособление, наречено биде, представлява второ гърне, монтирано в непосредствена близост до основното, в което над отвора за изтичане на нечистотиите е монтирано водно-иригаторно устройство. След извършване на основния процес, споменатият високоцивилизован индивид пренася задните си части от основното гърне на допълнителното, сяда и със специален кран включва и регулира силата на иригаторната струя, насочена директно към анусното отверстие. Резултатите от тази процедура са лесно предвидими: силната водна струя отмива остатъците от основната процедура и ги отнася в канализацията. Седящият отгоре цивилизован индивид, след като му омръзне тази процедура, повдига цивилизованите си задни части и процедурата се смята за завършена.

Въпреки на пръв поглед съвършеността на този метод, бидето има изключително много недостатъци. Ще споменем някои от тях. На първо място – липсата на контрол върху степента на почистване на замърсените от основния процес части. Тъй като цивилизованият задник покрива изцяло устройството, този факт изключва всякакъв визуален контрол. С други думи, както вече подчертахме, процедурата се изпълнява дотогава, докато на извършващия му омръзне, стане му досадно, иначе казано – байгън, и това е единственият критерий, водещ до взимането на решение за приключване на процедурата и съответно цялостния процес.

Другите недостатъци на метода произлизат точно от неконтролируемостта на процеса. Иригаторното устройство е свързано само със студената вода на водопроводната инсталация. В самата идея на процеса не е включено използването на повърхностно-активно вещество. Цялото подмиване се извършва само със силна струя (силата на струята се регулира ръчно и е строго индивидуална, в зависимост от мазохистичните наклонности на извършващия процедурата), насочена със съмнителна точност към правилното място. Ако остатъците от основния процес притежават висока плътност и вискозитет, силно лепкава консистентност, то резултатите от това подмиване са лесно предвидими – получава се само едно неприятно намокряне на задните части, съчетано със силно неприятни усещания, предизвикани от силната струя студена вода. Вярно, че това допринася за цялостно свиване и затваряне на анусното отверстие, но този ефект би могъл да се постигне и с други, не толкова неприятни като усещане методи.

Един доста неприятен страничен ефект при използването на биде може да се получи (и не са малко случаите, когато той наистина се получава и води до много тежки усложнения) при представителките на нежния пол. Поради неконтролируемото пръскане и подливане на студена вода, част от вече замърсеният със съставки със съмнително качество вторичен разтвор може да попадне в един друг отвор, намиращ се в непосредствена близост до основния, за който спазването на хигиена е от изключителна важност. Това води до последващи инфекции, нерядко с тежки усложнения, изискващи последваща медицинска, а в някои случаи и хирургическа интервенция.

Тези основни недостатъци на метода “биде” се преодоляват частично чрез последващо забърсване на задните части с хавлия. Някои по-изтънчени индивиди ползват последователно мокра и суха хавлия, които непосредствено след процедурата се захвърлят в купа дрехи, предназначени за пране. По-непретенциозните представители на бидеползвателите използват за следзавършително тоалетна или кухненска хартия. Във всичките тези случаи остава открит въпросът каква е изобщо ролята на бидето, ако почистването се извършва с хавлия или тоалетна хартия.

Мнението на класическата маркучология относно използването на биде продължава да бъде неодобрително – хиляди години, посветени на развитието на цивилизацията, културата, науката, изкуствата и т.н., и като резултат в най-високо развитите във всяко отношение страни, е избран като най-съвършен вариант за завършителна процедура един крайно неефикасен, разхитителен от гледна точка на техническо оборудване, вода, хартия и други тъкани, нехигиеничен, а в някои случаи и нездравословен метод. Вероятно в недалечно бъдеще идеолозите на съвременната цивилизация ще осъзнаят неадекватността на този метод и той категорично ще отпадне от употреба, но в настоящия етап на развитие, недалновидното, егоистично, политическо и обществено късогледство, диктуващо модните тенденции в цивилизования свят го сочат като възможно най-висшия метод за завършителна процедура.

Съвременната маркучология препоръчва като най-оптимален за завършителна процедура метода, предложен от проф. Клиинботъм,[2] представляващ комбинация между сухо и мокро завършване. Същността на методиката е следната: След завършване на основния процес първоначално се използва сухо завършване по метода “3 към 1” (описан по-горе). Процедурата “3 към 1” се повтаря итеративно до визуална констатация на завършеност (т.е. до чиста хартия), след което непосредствено се пристъпва към подмиване в леген: кляка се над леген, пълен до половината с топла вода (нито гореща, нито много студена – температурата на водата се подбира съобразно индивидуалните предпочитания на извършващият процедурата) и с плискане с шепа се измива старателно околоанусното пространство. Може (даже е силно препоръчително) да се ползва сапун. Тъй като в този случай визуалния контрол е невъзможен (освен ако не е монтирано оборудване от огледала на подходящите за целта места) подмиването се извършва до осезателна констатация на липса на мастни компоненти в споменатото пространство – с други думи дотогава, докато се почувства чисто триене на пръстите на подмиващата ръка в подмиваната част – така наречено характерно “скърцане”, което е критерий за достатъчно добре измита задна част. Препоръчва се последващо измиване на ръцете с чиста течаща вода и сапун, а финалът на процедурата е избърсване с хавлия както на задните околоанусни части, така и на ръцете. Разбира се хавлията, използвана за тази цел, не бива да се използва след това за бърсане на други части от тялото, особено противопоказно е да се бърше с нея лицето. Като разумен вариант се препоръчва да се ползва специална хавлия само за завършителната процедура, която да се сменя с чиста такава два пъти седмично – при старателно изпълнено завършване хавлията може да запази своите хигиенни качества и за цяла седмица.

Методът позволява редица модификации без да се намаляват достойнствата му, в зависимост от липсата на някои пособия, или присъствието на други. При липса на тоалетна хартия може първата част на процедурата да се извърши с подръчна хартия (намачкана, изпъната и намокрена), само че вместо “3 към 1” се препоръчва “попиване”; в никакъв случай обаче да не се елиминира тази част от процедурата, тъй като пропускът й води до прекомерно замърсяване на водата (използвана във втората част), което от своя страна е предпоставка за по-ниска степен на почистване на околоанусното пространство. Друга разновидност на метода е използването на подвижен душ вместо леген, ако отходното място е оборудвано със съответното приспособление. При липса на леген втората част от завършителната процедура може да се изпълни и с помощта на шише, чайник, бърдук, бъкел, разбира се и с ибрик – в този случай се процедира чрез изливане върху миещата ръка на шепа вода и последващо плискане върху измивания участък. Използването на сапун е препоръчително и в този вариант на метода. При липса на топла вода, тази процедура може да се извърши и със студена, без да се намаляват достойнствата на приложението на сапун. В Journal of classical hoselogy[3] са описани редица оригинални и своеобразни разновидности на метода на Клиинботъм, носители на характерните особености на класовата, социална, географска и прочее принадлежност на изпълняващия процедурата. Доколкото тези вариации и пермутации не противоречат на основните постановки, заложени в метода, описаните разновидности се приемат не като отклонения, а по-скоро като допълнения в класическия Клиинботънов метод за съвършено изпълнение на завършителната процедура.

Този метод, както може да забележи и непрофесионалист, е съвършен във всяко едно отношение, до настоящия момент няма забелязани и описани в маркучологическата литература недостатъци. Предимствата пред всички други методи са очевидни: лесен за изпълнение и като техника, и като оборудване; съответно приложим за всяка обществена група, икономичен като разход на хартия и миещи средства (вода, сапун), и покриващ с минимални усилия високи хигиенни критерии. Проф. Клиинботъм препоръчва винаги, когато необходимите условия са налице, да се използва именно този метод.

Тук е мястото да споменем и две често срещани аномалии, съпровождащи изпълнението на завършителната процедура и създаващи по-малки или по-големи затруднения на съответния изпълняващ процедурата. Това са всеизвестните хемороидални и фистуларни образувания. Неправилен подход е да се пренебрегне влиянието на тези здравословни отклонения, разпространени сред изключително голяма част от населението, особено във високоразвитите цивилизовани страни. Почти две трети от населението на Европа и Северна Америка страда от различни форми на хемороидални образувания, а една трета от раждалите жени – от фистули с различна степен на тежест и съответни последствия.[4]

Счита се, че хемороидите са по-лекият вариант на заболяването и, според широко разпространено мнение, се появяват в резултат на занемарена хигиена, като съответното лечение е поддържане на съвършена чистота. Разбира се, хемороидите влияят пряко и на основния процес на изхождане, като причиняват силни болки в областта на сфинктера на ануса, а в някои по-тежки случаи и кръвотечение. Забелязана е връзка между вискозитета на изпражнението и степента на усложнение при хемороидалните образувания. Проф. Клиинботъм е описал подробно тази зависимост, като е формулирал и критична стойност на вискозитета, над която изхождането (при хемороидални усложнения) е практически невъзможно. Ето защо още при първите симптоми на хемороиди е необходимо да се вземат незабавни мерки за тяхното профилактично отстраняване.

Причините за възникване на това широко разпространено заболяване не винаги са следствие на занемарена хигиена. По-скоро имат комплексен характер – мускулно физическо претоварване, боравене с непосилни тежести, а също така не на последно място и психическо претоварване. Затова още при първите сигнали на характерните за хемороидите възли в зоната на ануса, съпроводени с типичните болки, трябва да се подходи изключително сериозно и внимателно и да се предприемат съответните мерки. Трябва да се има предвид, че това заболяване се развива изключително бързо и усложненията (силни непоносими болки и кръвотечение) се появяват на практика за ден-два след първоначалните симптоми. За да бъде лечението възможно най-ефикасно е необходимо да се локализират главните причини за възникването на заболяването – стрес, физическо или психическо претоварване и т.н. – и да се отстранят незабавно. При всички случаи, за да не се стигне до крайности като невъзможност за провеждане на основния процес, се препоръчва да се смени рязко режимът на хранене, като се ограничи само до полутечни храни, водещи до понижаване на вискозитета на изпражнението, а също и поддържащи необходимите стойности на овърстрейна през цялото време на изпълнение на основния процес. Абсолютно противопоказно е в тези случаи да се правят опити за активиране или ускоряване на изхождането чрез цялостен напън на организма (извършва се чрез поемане на въздух, задържане и вътрешно напъване за издишване, като съответно външният край на дихателната система – език, нос – блокират възможността за изпускане на събрания в гърдите въздух – по този начин се получава цялостно повишение на вътрешното налягане на организма, което рефлектира и върху цялостната чревно-отделителна система, в частност правото черво). Този напън, освен че не влияе съществено върху степента на изхождане, води до повишаване на налягането в изключително богато кръвоснабденото анусно отверстие, като допълнително издува хемороидалните възли и може да предизвика нарушение на целостта им и изкуствено предизвикано кръвотечение.

Категоричното мнение на проф. Клиинботъм по този въпрос е: при първи симптоми на хемороидални болки, осигурете си чрез правилно хранене необходимия нисък вискозитет на изпражнението, както и необходимия овърстрейн, и в никакъв случай не извършвайте напъни по време на основния процес – оставете всичко на овърстрейна – по този начин напрежението в и около сфинктера на ануса ще бъде минимално и съответните дразнения върху хемороидалните възли – също.

С други думи, при наличието на хемороиди, е необходимо да се осигури висока степен на спонтанност на основния процес, поради което и тези аномалии не са обект на разглеждане в главата “Техника на изхождането”. Тук ще разгледаме необходимите действия (или по-скоро ограничение на действията) при изпълнение на завършителната процедура, когато са налице хемороидални проблеми.

Първото и най-главно ограничение е да се избягва всякакъв допир и триене в областта на хемороидалните възли със сухи материи – хартия и т.н. Допустимо е единствено “попиване” с предварително намокрена мека хартия. В тези случаи даже е препоръчително елиминирането на сухия етап от завършителния метод на проф. Клиинботъм, като мокрият трябва да се изпълни задължително със студена течаща вода – идеалният вариант е подвижен душ. Може даже да не се използва и последващо забърсване, а да се оставят задните части за няколко минути на проветриво място за отцеждане и изсъхване. Ако хемороидите са придружени с кръвотечение в никакъв случай да не се ползват дезинфекционни средства – спирт, йод, риванол и т.н., единствено допустимото в този случай е внимателното попиване на кръвта със суха тоалетна хартия или лигнин (не се препоръчва памук, поради риска отделни власинки да полепнат върху анусното отверстие и да причинят допълнително раздразнение на хемороидите).

При спазването на тези изисквания кръвотечението спира до ден-два, а болките и съответните хемороидални подутини изчезват максимум до седмица. Това, разбира се, не означава, че тези проблеми са окончателно решени – трябва да се има предвид, че хемороидалните проблеми се повтарят много лесно и много често и ако не се вземат необходимите профилактични мерки, това заболяване може да прерасне в хронично. При веднъж появили се хемороиди, рискът от повтаряне е много голям, поради което е необходимо незабавно да се пристъпи към профилактика – диета, осигуряваща правилно хранене съобразно последващите параметри на изпражнението, движение и умерено физическо натоварване, и не на последно място – билколечение.

Другата широко разпространена аномалия – фистулите – се считат за по-сериозния проблем от маркучологична гледна точка. Някои опоненти на проф. Клиинботъм твърдят, че фистулите са усложнен хроничен вариант на хемороидите и съответно профилактичните и лечебни мерки трябва да са еднакви и в двата случая. В специална публикация в Journal of classical hoselogy проф. Клиинботъм аргументирано и научно обосновано обори тези несъстоятелни твърдения. На подробностите в доказателствата няма да се спираме, заинтересования читател може да направи справка в съответната оригинална литература.[5] Тук само ще споменем основните доводи в полза на становището, възприето от официалната маркучология. Това са: различните причини и предпоставки за възникване на тези заболявания, различните степени на болки и кръвотечение, и не на последно място – различните усложнения при протичането на глобалния процес на изхождане по голяма нужда.

Фактът, че от тези фистуларни аномалии са засегнати предимно представителките на нежния пол, и то в голям процент от случаите усложненията възникват непосредствено след раждане, говори, че причините за това заболяване трябва да се търсят не в занемарени хигиенни навици или неправилно хранене, а по-скоро в критичните вътрешни напрежения на организма, съпровождащи това стресово състояние, каквото е раждането.

Докато при хемороидите болките и кръвотеченията имат пикови стойности и съответни етапи на успокоение, то при фистуларните заболявания болката поддържа сравнително постоянни във времето стойности, а кръвотечението е по-скоро изключение, отколкото постоянно съпровождащо усложнение. Най-неприятният момент от това заболяване е недостатъчната степен на задържане на правото черво във вътрешната част на организма, което води, при процеса на изхождане, до обръщането и измъкването на част от него извън ануса. В някои по-тежки случаи на фистуларна аномалия тази висяща част от правото черво достига до няколко сантиметра.

Болестта се смята за нелечима, или поне досега съвременната медицина не е открила ефикасни методи за лечение. Обект на съвременната маркучология е завършителният процес в този случай, при който след Клиинботъновото завършване се изпълнява обратното “напъхване” на тази висяща част от правото черво през анусното отверстие обратно на мястото му.

Напъхването се изпълнява в клекнало положение, след старателно измиване, като с показалеца на дясната ръка (или лявата), с предварително грижливо изрязани нокти, се извършва бавно и внимателно “обръщане” на висящата част от правото черво и бавно и внимателно вмъкване в анусното отверстие. Трябва да се внимава през време на напъхването да няма конвулсивно “стискане” на ануса, а също така и при измъкване обратно на пръста, за следващата итерация по обръщане и напъхване, да не се получи обратно измъкване на вече вмъкнатата част от правото черво. За да се избегне тази опасност се препоръчва показалеца, изпълняващ процедурата, да бъде предварително намазан с вазелин или подходящ крем. Омазняването на пръста се препоръчва и по причина да се избегне сухото триене на висящата част, като същевременно тази спомената част също се омазнява и омекотява, което от своя страна улеснява извършването на операцията “обръщане”.

Тази техника трябва да се изпълнява изключително внимателно, тъй като при нервно и бързо напъхване е възможно да се получи пречупване, прегъване и приклещване на част от червото в сфинктера на ануса, особено ако в този момент се получи конвулсивно силово “стискане”. Смята се, че това приклещване е много опасно, и ако при такъв случай организмът не е в състояние непосредствено да го измъкне навън с последващо повторно изхождане, то припъхването му е невъзможно, което води до “изсушаване” на висящата част, съответно невъзможност за по-нататъшно изхождане по голяма нужда (поради задръстения анусен отвор и непоносимите болки съпровождащи този процес), което води до неминуема хирургическа интервенция.

В заключение ще потвърдим метода на проф. Клиинботъм за комбинирано завършване като най-ефикасен, най-здравословен, модификационно разнообразен и индивидуално приложим и ще завършим с призива на създателя на съвременната маркучология за стремеж към високохуманно хигиенно завършване на глобалния процес, което в максимална степен ще ни предпази от неприятностите, свързани с инфекции на анусното отверстие.

----------------------

[1] Рабле, Фр., Гаргантюа и Пантагрюел, “Народна култура”, С., 1982.

[2]  Cleanbottom, D., The completing procedure in classical hoselogy , Journal of classical hoselogy, 4(2), 136-198, Cleanbottom Publishing House, Cambridge, UK, 1998.

[3] Cleanbottom, D., Some variations of cleaning methods in the completing procedure, Journal of classical hoselogy, 6(4), 86-108, Cleanbottom Publishing House, Cambridge, UK, 2000.

[4] Cleanbottom, D., Some healthy troubles attending the completing procedure, Journal of classical hoselogy, 5(3), 192-236, Cleanbottom Publishing House, Cambridge, UK, 1999.

[5] Cleanbottom, D., Some healthy troubles attending the completing procedure, Journal of classical hoselogy, 5(3), 192-236, Cleanbottom Publishing House, Cambridge, UK, 1999.

Денчо Михов, "Въведение в маркучологията", Бургас, 2010.