Откритие на безсмъртна любов

Повестта “Откритие” на Таня Мир е откритие и за издателство “Либра Скорп”, което отличава книгата с годишната си награда “Еквалибриум”. Учредена през 2005 г., нейната основната цел е да подпомага млади и талантливи автори, чиито литературни творби заслужават да достигат своите читатели.

Таня Мир е литературен псевдоним на Таня Юлиянова Мирчева, родена на 5 септември 1995 г. в гр. София. Изучава право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През 2014 г. съвместно с Лили Вълчева създават сайта “Родна литература”, а през 2017 г. в съавторство издават стихосбирката “Рисуваме вятъра”.

Първата й самостоятелна книга “Откритие” ни пренася в Тракийската низина, където се разкрива най-голямата от петте могили в местността. Младата археоложка Росица Петкова е асистент на професор Александър Нешев, известен още като “Индиана Джоунс”. След разговор с епизодичните, но неслучайни старец и врачка, към които приключението ще ни върне отново, професорът решава да отвори гробницата същата вечер. Роси трябва да повика своя брат – журналист във водеща медия – Даниел Петков, който от своя страна събира внушителен екип за отразяване на новината.

Авторът умело води читателя, успокоява любопитството и едновременно с това забавя действието. Правят впечатление изградените с лекота образи, техните непринудени и убедителни диалози, които в по-голямата част задвижват сюжета.

В композиционно отношение книгата е разделена на десет части, които, разширени с разяснения в началото, преминават в по-стегнати и кратки форми към края.

Следваме експедицията “по един доста дълъг тесен коридор...”, където няма “нищо особено”. Героинята ни държи в напрежение, тя остава отзад и едва вижда това, което се открива напред. Оказва се, че съкровището е илюзия, че в гробницата вече е влязъл някой, който ги е изпреварил: “пред нас стоеше мъж, облечен в тракийски дрехи...” Прокрадва се подозрението, че човекът от камерата е иманяр или някакъв луд с копие, но откъде ли е успял да проникне? Тук е и големият успех на младата авторка, която снема действието на родна земя, по всичко личи, че, вдъхновена от митологията, познава историята и легендите, достигнали до нас...

Звучи, сякаш всичко това се случва наистина и ние сме част от екипа, който ще помага...

Загадката започва да се разплита в болницата, където е отведен странникът. Професорът е убеден, че съдбата го среща с учителя по безсмъртие на траките, Залмоксис, който не разбира съвременни езици и разговаря с него само на старогръцки. Докато тримата изчакват визитацията в коридора, се появява следващият герой – професорът по психология Георги Сираков. След посещението и на министъра на вътрешните работи, на сутринта се събират в министерството учени, които могат да анализират с познания в областта.

Тракиецът се пробужда, когато само Роси е останала в стаята. Общуването им провокира размисли за сложните въпроси, свързани с промяната на света и неговото възприемане, за робството и свободата, за това какво променя времето и кое е вечното и безсмъртното... На Севт, сина на Котис, който лежи, прикован на болничното легло, му предстои да се запознае с новия свят. Професорът по археология Вера Манова подозира, че в ролята на тракиеца е влязъл безработен актьор, но в последствие е взето решение да се ограничат срещите с чужденеца и неговата съдба да бъде поета от световни учени. Намесва се министър-председателят Дамянов, който крои свои планове.

Като спасителна лодка в лабиринта от съмнения плава любовта в далечината и все повече се доближава към читателя, който разбира за загубата на Андреев, за старата любов на Роси с руския учен Дима, за увлечението на Силвия към Дани... усеща се полъхът на нещо топло, необяснимо, но със силен заряд, който трябва в следващите страници да се излее и да положи на брега ново начало...

За да предпазят Севт от жадния за безсмъртие престъпен свят, Нешев, Сираков и Роси трябва да се промъкнат в болницата и да предупредят тракиеца да не разкрива истината. След като Роси става неволен слушател на разговора, воден от Дамянов, решава, че е време да се действа и заедно със Севт успяват да избягат от болницата. Когато тракиецът се преобразява в дома на Роси, на вратата се появява Дима, закъснял за любовта й. Сираков ги предупреждава, че към тях идва полиция. Трябва да бягат...

“И двамата сме мъртви заедно с тези, които обичаме...”

Прощаването с миналото е представено като слизане отново в подземния свят и раждане на любовта от водите...

Затварям книгата щастлив, че имах възможността да се потопя в приключение, което открива, че след толкова години небето и звездите са същите, а любовта – единственият смисъл за човека...

Ще пожелая на Таня Мир бъдещи успехи, изследователско търпение, нови книги и много читатели, защото – убеден съм – има какво още да ни разкаже.

-------------

Таня Мир, “Откритие”, изд. “Либра Скорп”, С., 2017.

-------------

Публ. в личния сайт на Динко Динков ----->>>>>

-------------