Банкерът-дипломат Атанас Буров (3)

Разговор между Михаил Памукчиев и Атанас Буров през 1947 г., без съкращения и редактиране.

Още за политическата икономия, за политиците, разума и капитала и за фриволните жени

Чехия – какво целяха в 1926 г.? Да им отворим вратите си, да им дадем горите си, да секат както си искат и колкото си искат и да ни продават своите моливи. Аз казах не. И кредитирах един от Бургас (Димитър Велчев – моливна фабрика ДЕВЕКО в Бургас, до Новата поща, по-късно e преместена и преименувана на фабрика ХЕМУС в ж.к. Славейков – б.м.), да отвори и разшири моливна фабрика. Плащаше си лихвите, плащаше ми и дивиденти. Но аз кредитирах един енергичен българин. Друг се обади от Шумен – кредит и на него. Обади се Сампатак от София – и той иска да прави моливи. Той работеше с голямата Софийска банка на “Московска” и “Бенковска” срещу двореца, която фалира после. Генерал Рачо Петров беше в нея с жена си. Фабрика “Мадара” бе негово дъщерно дружество...

Но Рачо Петров и жена му Султана разбираха от политическа икономия. Рачо си правеше добре сметката. Той никога не губеше. И, ако вложеше едно – получаваше сто. България, г-н Памукчиев, е имала само трима политици, които са разбирали от политическа икономия: Рачо Петров, Иван Евстатиев Гешов и Атанас Буров. Никой друг.

– Андрей Ляпчев ?

– Нула.

– Професор Александър Цанков? (министър-председател на България 1923-1926 г.)

– Абсолютна нула. Той нямаше понятие от политическа икономия.

– А как стана професор по политическа икономия?

– В царството на слепците едноокият е цар.

– Добре но как стана?

– Ще ви кажа. Време имаме, приказките са сладки, като това мезе. Обичам пастърмата. Натурално ядене... Цанков ли? Цанков е оряховско говедо. Братята му са волове, той е говедо...

– И волът е говедо...

– Но скопено говедо. Той е именно токова говедо. Завършва нещо си, някъде си, връща се тука, заразен от трипер, лекува се как да е и му остава един кедèр... Това между нас казано... Триперът или се лекува, или не се лекува. Цанков, като всеки стеснителен балканец, ходи на евтини лекари и се лекува сам. Интимната страна на въпроса е важна за политика. Ако жената на един политик се такова на поразия, той става кисел, мрачен, мизантроп като Добри Божилов. И целият свят му е крив. Ако политикът, като Александър Малинов има умна и добра жена – и той прави умна политика... Жената е фактор в политиката. Ако Яворов не беше се гръмнал с тази вещица Лора, нямаше да умре толкова рано... Мъжът, знаете се бърка в жененето – кон в копенето. Цанков имаше навика, където седне, да се побутва отпред, да се чеше по някои части (смее се) – спомени от студентските му години в Германия. Немкините насадиха много трипер на нашите момчета, та те после се чудеха, как да се лекуват. Аз харесвам женевската курва – ляга се кротко, чистичка, измитичка, запазена. Преди да те допусне, погледне те, опипате, провери дали си здрав и чак тогава дава. А немкинята – карай, блъскай. Да върви. И българската курва е такава, не му придиря. Да падне парата, а после ще видим. Швейцарската работа е друга... Вие, младите сега нямате открит контакт с истинските курви. Те са сметачни машини. Прави си веднага сметката – от кого колко ще изкара. Ако мъжът се окаже с тридесет и пет сантиметров, тя иска двойна такса. Ако извади малка пишчица като проф. Цанков – наполовина. Ще се спазари. Проституцията е тоже доходна професия, за този, който я дирижира и който урежда кабаретата. София някога имаше сто и седем публични дома, девет открити бара и седемнайсет кабарета. “Паризиана”, Риуинионе”, кои не бяха още. Аз познавам този бранш, защото съм бил в дъното на борбата срещу Анжело и сие, които търгуваха с бели робини. Гендович, този, срещу Народния театър, бе търговец на бели робини. Той също познаваше законите на икономиката и затова търгуваше с всичко, даже с живи хора. Ако се отвореше пазар за царе, би продал и Фердинанда, окото му нямаше да мигне, докато най-после продаде и дъщеря си, и себе си... Умря като пес...

– Господин Буров, нали говорехме за Цанков...

– А... за това говедо... Той се чешеше отпред, Ляпчев – понеже имаше маясъл се чешеше отзад. Седнат двамата водачи на Сговора и се почесват – картинки. Единият отпред, другият отзад. Ляпчев си беше сложил на стола, на който седеше в министерския съвет едно кече. И току си върти задника на него, като калайджия – комедия... Ние, министрите стоим, гледаме и мълчим.

Генерал Вълков, Иван Вълков – министъра на войната, който седеше до мене, на едно заседание на министерския съвет ми каза на ухото. “А, бе тия двамата, защо не се понатеглят взаимно, като двама стари педераси... Какво сме седнали да слушаме тия серсеми. Те са ужасни циници”. Той не падаше по-долу от тях, но нали знаете, господин Памукчиев – “Дръж ми мамо копелето, да се посмея на тази уруспия”... Отклоних се много... Ставаше дума за това – как Цанков става професор по политическа икономия... В нашия университет, господин Памукчиев, от самото му основаване са влезли много сериозни хора като преподаватели по литература и педагогика. Александър Балан – първият ректор, д-р Кръстев, Боян Пенев, Михаил Арнаудов, Иван Шишманов – големи българи. Но в 1891 година – (започвам издалеко за да ви обясня изтънко всичко) – се основал Юридическия факултет.

Мисля, че не греша в датите, но все пак... Пръв декан става Марко Балабанов. Журналист. Писател. Политик. Мемоарист. Бивш банкер. Бивш министър на външните работи в първия консервативен кабинет на Тодор Бурмов от Габровско...

И на бивола окото все в просото. Станал декан, но искаше да става министър.

Какъв да е, но да е министър. Българинът не придиря какво министерство ще му се даде – дай му там министерство и не го питай за работа. Той е способен на всичко – стига да е министър. Да има министерство на кучеловците – и такъв ще стане. Александър Цанков беше от този сорт хора... И аз не направих изключение, щом се хванах да ставам министър без портфейл (и то за три дена, от 2 до 4 IX 1944 г. ) при онова животно Константин Муравиев. Глупост. Нали ви казах – политикът и банкерът правят само по една грешка и тя се оказва фатална. Дамянчо Велчев направи само една грешка и тя се оказа фатална – преврат ще прави при комунистите. А, бе аланкоолу. А бе серсем недодялан – от свиня сапун и от комунист власт взема ли се, бе? То, ако се вземаше, Англия, и Франция и Америка щяха да я вземат от Русия в осемнайста-деветнайста години. Но не я взеха. Щом те не я взеха, ти ли, шопар ще я вземеш... На този свят, господин Памукчиев – най-важното нещо е никога да не надценяваш силите си и никога да подценяваш противниците си. Знаеш ли тези две правила в живота, ще управляваш вечно и ще живееш добре. Нарушиш ли едно от тях – край, такована ти е майката, свършено е с тебе. Ние с Константин Муравиев – на втори септември (1944 г.) не ви оценихме вас, комунистите, не оценихме Русия и сбъркахме. На всичко отгоре надценихме силите си. Като смятахме, че народът ще тръгне с нас, както тръгна в дванайсета година на война (Балканската война). Ама и народът си има свои закони и правила на живот – той върви само след силните. Никога – след слабите. Народът има верен барометър – и никога не греши.

– Грешите, господин Буров... Сърбите през март 1941 г.

– Това е висша, английска политика. Ние с вас там не можем да се месим и да преценяваме нещата. Нещо, което не го познавам, аз не го коментирам. Познавам само България и българската история. Нищо друго. Затова винаги ми е вървяло в живота. Познай един проблем, но го знай като виртуоз... Това е моето житейско правило. Аз познавам икономиката, правото, финансите, банковото дело, които науки се свеждат до една – ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ. Нея разбирам. Нея познавам. Нейните закони спазвам. А те се свеждат към едно: влагай повече, за да получиш още повече. Влагай разум във всичко. Разумът е пари. Разумът е сила. Разумът е капитал, който никога не губи. Аз изучавах политическа икономия, не за да ставам професор като Александър Цанков, а за да печеля пари. Ще ви дам един пример. През 1917 г. ние основахме дружество “Бяло море” – за търговия с храни и с тютюни. Това беше през войната. Аз, Теодор Теодоров, Шавкулов, Губеделников. Вложихме пари в тютюна и веднага го изнесохме. До средата на 1918 г. в нашите складове (в Кавала – Гърция) не остана нищо. Взехме си парите от тютюна и накупихме боб, вълна, кожи. На 21 юни 1918 г. падна от власт д-р В. Радославов. Дойде правителството на Малинов. Складовете му бяха празни. Армията – гладна. Войската гола. Какво да се прави? Продадохме всичко и вложихме парите в минни периметри – те не губят никога. Купихме медния минен периметър към Панагюрище, Пирдоп, Бургас (мина Росен), Елисейна. Купихме минния периметър Борушица, Плакалница – мина Лъв...

Дойде краят на Първата световна война. Победителите конфискуваха всички кожи, боб, тютюн, вълната, дрехите, платовете... Но нашите периметри останаха. Ето, това аз наричам да имаш разум, разумът да стане капитал.

От нашите периметри, купени тогава ние спечелихме много. Аз вложих парите си в банката, разиграх ги на борсата. Теодор Теодоров ги скъта във възела. През 1919 г. когато Стамболийски състави първото си правителство, аз поех портфейла на министър на търговията, промишлеността и труда. Под мое ведомство бяха ПЕРИМЕТРИТЕ. Аз ги бранех. Казвам ви това, не за да се хваля, а да ви потвърдя – че разумът е капитал. С моя ум аз запазих капиталите си, вложени в минни и горски периметри. Стоях министър докато ме изгониха. Щом ме изгониха – минах в опозиция. Основах списание “Съвременник”, за да мога да обединя интелигенцията около себе си. Аз го кредитирах. Там бяха Венелин Ганев, Петко Стоянов, Андрей Ляпчев, професор Златарски. Михаил Арнаудов, Шишманов, кой не бе там. На мене ми бе нужна бляскава научна стража, нужен ми бе потенциалният ум на нашата интелигенция. И аз го имах. Зад всяко списание стоеше по една банка, зад всяко книгоиздателство по един банкер. Аз кредитирах Хемус, Паскалев, Смрикаров, Атанасов, Куюмджиев, Христо Г. Данов ми се изплъзна... Той не искаше заеми – работеше със собствен капитал. Той трябваше да бъде смазан. И ние го смазахме. Не може да се цепи от стадото. Или вътре, или вън. Щом е вътре, ще играе по нашата свирка. Щом е вън, ще го ядат вълците... И той наистина закрея и синовете му фалираха един подир друг. Едва-едва се крепяха и даваха вид на живот, поддържани от министерството на просветата – само от уважение към стария Христо Г. Данов... Но беше думата за Цанков... През годините, преди Балканската война – значи осма, девета, десета, единайсета година, ние имахме златен еталон – нашето наполеонче се ценеше по всички пазари по-високо от другите, защото бе с най-много чисто злато... Нашият университет имаше нужда от млади хора. Идва Цанков, учил в чужбина, учил политическа икономия... и го назначиха. После стана доцент, после професор. През 1921 г., когато основах “СЪВРЕМЕННИК”, той бе деветата дупка на кавала в университета. Ако се доверя на моята феноменална памет, преподаватели там бяха по това време – ректор Милетич, проректор Попов, професори и доценти: Балан, Моллов, Абрашев, Петко Стоянов – сегашният ви министър на финансите, който е едно земноводно, без пол, без възраст, без ум, но с ранг на професор. Де ги намерихте и вие, господин Памукчиев? Какъв учен е Петко Стоянов? Какво разбира от финанси? Нищо.

Там бяха още – Кулев, Петров, Стефан Младенов, от Орхание – сериозен учен, на него и на Милетич свалям шапка, Венелин Ганев – сегашния ви регент (кръсти се) Българио, боже опази я... Иширков, Михалчев, Караогланов, Мишайков, Шишков, Алексиев, С. С. Бобчев – на всяко гърне меродия...

-----------------

Следва... Банкерът-дипломат Атанас Буров (4) ---->>>>

-----------------