Тръстики
Ал. Балабанову
Там патици диви си вият гнезда,
там слънцето в мрежа люлее се леко
и в заник по кървавата му следа
се дипли на здрача забрадката мека.
Измила чело си вечерна звезда,
проглежда през тях и възлиза полека;
край тях отразена в спокойна вода
опасва ги млечна небесна пътека.
Проблясъци ярки, видения смътни –
във тайнственост странна се сливат безплътни
и шир, и води, и бряг, и небеса.
На вятъра лъхът въздишка е жива,
и всяка тръстика е флейта звънлива –
във всеки звук плаче незнайна душа.
Плевен, 8 декември 1928 г.