Банкерът-дипломат Атанас Буров (9)

Разговор между Михаил Памукчиев и Атанас Буров през 1947 г., без съкращения и редактиране.

За сладката болка на властта, за Мара Белчева и за рицаря генерал Рачо Петров

(Продължение от Банкерът-дипломат Атанас Буров (8))

Влизат банкерите, сред които е бил и баща ми Димитър Буров, и казват на княза.

– Ако вие в най-скоро време не смените Тодор Иванчов, ако не премахнете тази лига, този плужек, ще спрем плащането на данъци на държавата. Ще бойкотираме всичко, което това правителство предприеме. Ще прекъснем всякакви връзки с Вас, с двореца, с държавата... Ние имаме пари и ще издържим. Но правителството няма и затова краде. Да има. И стана вагонната афера с купени на старо 1 700 вагона от Германия, негодни за нищо...

Фердинанд знае за тази афера – аферата с гнилите вагони на министър- председателя Тодор Иванчов.

И взема мерки, взема присърце идеята на търговците и на банкерите. На 9 януари 1900 г. подписва два указа.

Първият – за смяна на правителството на Тодор Иванчов.

Вторият – за назначаване на ново правителство на Рачо Петров...

Януари е, зима, студ, по селата селяните си ядат пържолите, пекат свинско на жарава и пият червено вино, а в София стават промени. Веднага Рачо Петров поставя ултимативно въпроса – кой да бъде министър на вътрешните работи. Че той иска да запази този пост, като получава само една заплата – заплатата си на министър-председател.

Фердинанд веднага се съгласява. И така кабинетът е бил съставен.

Министър-председател – Рачо Петров.

Министър на вътрешните работи – Рачо Петров.

Управляващ Министерството на външните работи – пак той, Рачо Петров. Но хитро, много хитро Рачо Петров оставя за военен министър генерал Паприков. Защото го е познавал. И е знаел, че той може да върши работа, но когато му се тури чаталът на врата (както на всеки български чиновник, господин Памукчиев, запомни това. Българинът работи добре и съвестно само когато има чатал на врата. При него на съвест, на съзнание, на добра воля, на добро желание не можеш да разчиташ. Само чаталът на врата – той оправя работата). Рачо Петров прави среща с Патриков и му казва: “Искам от тебе да направиш една блокада на София – тиха, мълчалива блокада, за която ще знаем само аз и ти. Ще блокираме София с армията. Полицията няма да я търсим – тя е продажна и престъпна. Войничетата ще свършат всичко Ще претърсим всички мазета, тавани, изби, подземия и ще изловим всеки съмнителен. На войниците да се раздадат сто хиляди върви – за сто хиляди престъпници.

– Но София е 50 хиляди – казва Патриков.

– Нищо. Да има. На всеки съмнителен, на всеки подземен герой ще се връзват ръцете, и краката. Искам ги живи и здрави. Искам аз да ги разследвам.

– Това е непосилно.

– За армията, запомни Патриков, няма нищо непосилно. Армията може всичко. Затова събираш още сега членовете на Генералния щаб и те организират работата. Акцията започва по знак от мен. Ако се наложи, ще блокираме Варна, Бургас, Созопол и ще изловим всички мафии, всички банди.

Патриков му възразява.

– Това изисква много време и пари.

– Имаме време. Имаме пари. Ударът трябва да връхлети внезапно. Ако се разчуе, ще знам, че си го разгласил ти. И веднага ще те арестувам и ще те застрелям.

И го изпровожда на работа. Патриков праща интенданта да купи от пазара всички въжета и върви. Нарязват ги във военното комендантство на малки вървички за връзване. Белезници тогава е имало само в участъците. Но, казах вече, Рачо Петров не е имал вяра на полицията. Той не е имал вяра даже на съдиите, защото те се продавали за пари. Вярвал е само на армията. И този голям българин, господин Памукчиев, взема двама свои доверени подофицери от Шумен, които са служели при него като охрана, като свръзки, и им казва.

– Отиваме на работа у един софиянец. Ще гледате отстрани аз какво правя и ще мълчите. Няма да се обаждате с нито една дума. И после, където отидете, пратени от мене, ще действате така.

Те запасват револверите, запасват сабите и отиват направо в дома на Христо Гендович, известен като барон Гендович.

Влизат там, а Рачо обгражда къщата с войнишки кордон.

Всичко става за един миг. Колко му е – охраната на военното министерство му е под ръка. И резервната рота за допълнителна охрана.

Всяко едно министерство се е охранявало в миналото от две роти.

Едната активна, на позиция вътре, в министерството. Другата разположена в двореца или някоя казарма – на Първи пехотен полк, на Шести пехотен полк или на Четвърти артилерийски полк на улица “Регентска” (дн. ул. “Янко Сакъзов”).

Рачо Петров влиза в дома на Гендович през задния вход.

Върви напред, подофицерите зад него.

Градинарят, стар морски вълк, но вълк единак, вижда генерала, вижда подофицерите, вижда войниците обсадили къщата и надава вик към къщата:

– Бягайте... Военни.

И се втурва с мотиката в ръка да убие генерала и подофицерите.

Рачо дава знак на един от подофицерите, а той имал юмрук като на Дан Колов...

Удря само един на градинаря и го укротява завинаги, раздробил ченето му на каша. Оня млъкнал. В това време барон Гендович бил на масата, хранел се със семейството си. Чува той вика, отива на прозореца и докато дръпне пердето, докато погледне – Рачо Петров го сграбил за врата като вълк.

И го започва с юруци. Бой, бой, дето завърне. Жените, децата, слугините, всички гледат. Гендович хранеше и поеше балдъзи, шуренайки – всички. Имаше много хубава дъщеря и тя изчезна...

Пада Гендович на пода и пита: “Защо ме биеш?” А Рачо го рита по тестисити и на свой ред пита: “Къде са белите робини?” И пак бой. Ама бой. Бой по шуменски. Рачо имаше тежка ръка и тежък крак. Пък носеше едни ботуши с остри върхове като копия.

Тестисите на Гендович отиват на кино. Той реве:

– Какво искаш от мене? – И пищи към жена си. – Викай адвокатите ми. Викай полицията... Тоя е луд. Той ще ме убие.

Жена му посяга към телефона, но Рачо е перва през устата, че ѝ избива четири зъба. Тя пищи: “Помощ.” Тогава Рачо вади маузера, насочва го към Гендович и казва:

– Или ще кажеш къде са момичетата, или те убих.

Бута предпазителя, вади пълнителя, показва му го и той вижда патроните в него.

Тогава Гендович започва да реве и да целува ботушите му.

Рачо го хаква в корема с револвера и го изправя.

– Казвай къде са или те очистих.

Оня мълчи. Тогава Рачо хваща жената на Гендович.

Два-три юмрука в зъбите и тя изплюва камъчето: “Долу в мазето... Във Варна, на пристанището... И в Бургас, на един турски кораб...” Това чува Рачо и праща подофицера (Иван мисля се казваше, той става после фелдфебел) да прати телеграми до началниците на пристанищата във Варна, Бургас, Созопол да обискират всички кораби. Да не пущат да замине нито един кораб – наш или чужд. След това праща другия подофицер да доведе прокурора, следователи от армията (не от полицията) и правят проверка долу, в подземието на къщата. А къщата на Гендович е била правена за игрален дом, за вариете, за кабаре, както подземието на “Юнион клуб”, на хотел “Юнион палас”.

– Господин Буров, но не е имало хотел “Юнион клуб”.

– Имаше, той стана “Бристол”, после изчезна. За малко бе, но имаше. “Юнион палас” бе построен през 1913 г...

– Какво стана по-нататък?

– Ами какво – пие вино на бавни глътки, загледан надолу. – Идва военния прокурор, идват военните следователи и отиват долу в мазето. А там налягали на пода над сто момичета, хубави, хубави. Дали им храна, дали им вода, дали им постелки – лежат и чакат да ги експедират за Варна, за Бургас. Изпраща ли ги нощем, около един-два часа, на малки групички, “за да ги обучавали за актриси”, да пеят, да танцуват по театрите, по Европа, а не в Азия или Африка. Имало е между тях специално обучени от Гендович жени сводници, жени надзирателки, и те са ги подготвяли психологически да се радват, че ще отпътуват, че няма да са вече слугинчета. Но Рачо Петров не вижда слугинчето на Мара Белчева.

Разпитва ги едно по едно – кое си, откъде си, как се казваш, – но Иваничка е няма.

Тогава изпраща лично заповед на военните коменданти на Варна, Бургас и Созопол те да блокират пристанищата, да блокират градовете, да търсят белите робини. И във Варна над двеста момичета в едни стари каменни хамбари по посока на пристанището и на гарата, където е сага улица “Гургулят” (ул. “Аврам Гачев). (Ако сте живели във Варна, господин Памукчиев, вие не можете да не я знаете. Тя започва от гарата и отива към центъра, по една стръмнина.)

-----------------

Следва... Банкерът-дипломат Атанас Буров (10) ---->>>>

-----------------