За книгата на д-р Герго Цонков “Не е за вярване”

Сборникът “Не е за вярване”, който д-р Герго Цонков предлага на вниманието ни, е своеобразна
РАВНОСМЕТКА
на онова, което в желанието си да бъде полезен на хората, е сторил през своя живот. Посвещава го с много обич на най-близките, скъпи, родни същества на съпругата си и на семействата на двете им деца.

Професията на д-р Цонков го среща с много физиологически болести, които той през целия си съзнателен живот успешно лекува. Получава удовлетворение от признанието на пациентите си, но осъзнава, че има и други въпроси, които го вълнуват и властно изискват от него да ги сподели и да потърси лек и за тях. Чрез положителните постъпки на добри хора той посочва примери, достойни за похвала и подражание, а чрез отрицателните предизвиква отрицание. Така се поражда идеята да събере в достатъчно обемист сборник написаното от него, като някои от материалите са публикувани във вид на очерци, отзиви за книги, фейлетони и разкази в други издания.

Човек не избира семейството, в което да се роди. Не избира и епохата, в която да твори. Някой друг и някъде другаде е закодирано кой какво да върши. Тъй както богатството е в нейното разнообразие (кокиче, минзухар, салати, плодове, животни и хора, планини и равнини, поточета и океани), така и сред хората наклонностите към една или друга дейност, уменията, дарбата, талантът, както искаме така можем да ги наречем, са различни. Това е величието, разнообразието и свободата да го има.

За д-р Герго Цонков писането е вътрешна потребност и той не жали сили, влага много труд и умение да открои добротата от злото, с цел да вдъхне самочувствие у добрите хора и да предпазва другите от недъзите на злото. Сам той, с добро и отзивчиво сърце пише и публикува очерци за служители и за приятели, за хора от най-близкото му обкръжение, като се стреми да бъде внимателен, доброжелателен и справедлив в оценките си. Поздравяваме го за постигнатите резултати.

Озадачи ме заглавието на сборника. “Не е за вярване”. Кое – веднага се запитах. Че докторът, който още упражнява професията си, е написал толкова много книги, без сам от скромност да се възприема като писател, или това, че още има желание и възможности да пише увлекателно. Три пъти прочетох сборника и винаги откривах нещо незабелязано преди, нещо поучително, нещо, което дава отговор на въпроса: кое не е за вярване? Авторът, д-р Цонков, в последните страници на сборника е поместил материал с такова заглавие. За него не е за вярване, че още има хора, които вярват в силата на екстрасенсите, но отговорите на въпросите могат да бъдат различни.

На мен, не че не ми се вярва, но ме радва разнообразието на литературните жанрове: очерци, отзиви за книги, фейлетони, разкази и впечатляващите две описания на нрави, с които завършва сборникът.

Но, четейки написаното от д-р Цонков, все пред мен като еталон беше образът на един друг лекар, който заема достойно място в литературата – Антон Павлович Чехов .

Д-р Цонков, въпреки че е написал много книги, не се възприема като литератор-писател. Той е ЛЕКАР, ЧОВЕК, който наред с физиологическите болки иска да лекува и болести от морално-етичен характер и без да е моралист, който натрапва своите убеждения, той постига резултати. Това е осъзната душевна необходимост, на която цял живот д-р Цонков вярно служи.

Да му пожелаем все такова нестихващо желание да бъде полезен на хората и успех в постигането на благородните цели, които въпреки напредналата си вече, възраст си поставя. Нашето общество се нуждае от такива верни служители на доброто и сме обнадеждени и доволни, че д-р Герго Цонков е един от тях.

Приятно четене!

----------