Във втората си самостоятелна стихосбирка “От дълбините на душата”, поетесата е отделила повече място на лиричните си откровения – една душа, съхранила в себе си, въпреки превратностите на съдбата, мечтите от младостта и любовта – любов към целия свят, който въпреки, че постоянно поднася неприятни изненади, въпреки всичко е красив.
Вярна на тракийската идея, Елена Великова включва в новия сборник и стихове, посветени на тракийските мъченици.
МЪРТВА КЪРМА
(посвещавам на мъченицата-тракийка)
Всъщност ти не беше виновна за нищо
може би само за факта, че си жена –
хубава, млада като фиданка разлистена
с очи на кошута, със самодивска коса.
Ала започна позора!
Настръхнала, похотна турска войска,
а вий, беззащитни, изплашени хора –
цялото село: старци, жени и деца!
Водачът погански най-напред спря се пред тебе,
пред всички разкъса твоя везан сукман
като кутренце захвърли невръстното бебе
и сластно закърши красивия, стройния стан!
Ти жално изписка - като кошута ранена
спомняш си само, че в самозащита лика му издра
за другото дето последва бе почти умъртвена
от кой ли пореден сред цялата турска войска…
Подгизнала в кърви лежеше с разкъсана пазва
от гърдите ти капеше кръв и кърма,
очите ти вперени страшно – големи и празни
проклинаха Рая и Ада във твоята робска съдба!
Отмина пороят от кал и поквара –
край Арда лежаха посечени мъртви тела,
а твойто детенце сякаш по чудо бе оцеляло
и сучеше, сучеше… мъртва кърма!
Сред всички избити само то беше живо
и не съзнаваше, клетото, що е смъртта
нали бе до мама, а от нея кърма се излива
и солена и сладка, но все пак кърма!
Всъщност ти беше светица!
Тракийска Мадона с бакърено рус ореол
с очи на кошута, но вече със мъртви зеници,
а до теб Младенеца – разплакан и гол!