Бургас – икономическо развитие

Интересни данни за стопанския живот на Бургас ни дава австрийският дипломат Венцел фон Броняр (разузнавач от висок калибър), който през 1786 г. е натоварен от австрийското правителство да проучи Черноморското крайбрежие от Босфора до р. Дунав. Венцел фон Броняр тръгва от Цариград на 2 август 1786 г. и на 8 август пристига в залива. За Бургас той отбелязва в своя дневник, че това е най-голямото и най-богатото място на тая покрайнина. Градът по него време търгува с дърва, дървен строителен материал, с жито, плодове, масло и морска сол, която се добива от една долина в самия залив. Тази долина вероятно е Атанасовското езеро, където след известно прекъсване и днес се добива сол. Бургас – пише по-нататък Венцел фон Броняр, е център на съобщенията за Созопол, Ахело (Поморие), Кърклеси (Лозенград) и за Айтос. Минаването на Броняр през града съвпада с периода на укрепване на икономическите му връзки с Цариград и вътрешността на страната и с надделяването на Бургас в икономическо отношение над Анхиало. Засиленият стокообмен с вътрешността на страната увеличава притока на нови заселници главно българи от Одринска Тракия, от Странджа планина и от балканските села и градчета. Тези поселници са бакали, кръчмари, манифактурни търговци, ханджии, занаятчии и работници на пристанището, по лозята и др.

Бургас не е пазарен център, който да задоволява нуждите на околното население, но оживено вносно-износно пристанище, през което се изнася голяма част от произведенията на Южна България. Значителна част от храните се закупуват от бургаските търговци-житари и съответно се изнасят от Бургаското пристанище. Освен храни изнасят се още дървен материал, масло, кожи, плодове и др. Отиващите за Цариград кораби с храни и други стоки на връщане донасят най-разнообразни стоки като: захар, кафе, чай, желязо (от Малък Самоков – дн. Демиркьой, Турция), дребна железария, хайвер, маслини, лимони, портокали, вълнени и памучни платове, американ, копринени платове, конци, макари и др. Бургас е разположен на пристанището на залива, което дава възможност да се свързва по море с външния свят. На първо време на брега са построени примитивни рибарски скели, от които са товарени рибарските лодки. С увеличаване на стокообмена се увеличава и житото, което трябва да се изнася за Цариград. Това затруднява товаренето на корабите и се налага на мястото на скелите се строят мостове, широки 6-8 метра и дълги 20-30 метра навътре в морето. Тези мостове са по-удобни и до тях може да се доближат големите лодки за товарене на зърнени храни.

Черноморските пристанища до началото на 1800 г. са затворени за чуждото търговско корабоплаване. Минаването на чужди кораби през Босфора е забранено. По тази причина търговията със зърнени храни по това време се извършва само в пределите на Османската империя, като храните изнасяни от Бургаското пристанище задоволяват главно нуждите на държавните фурни в Цариград. Това е видно от следното писмо:

“До Силистренския валия,

Получи се писмото Ви, с което съобщавате, че макар и да ни бяхте донесли своевременно, че е възможно да бъде насочено достатъчно количества дърва за горене от околиите Русокастро, Айтос, Бургас, Карнобат и да бъде превозено до пристанището за изпращане в Цариград съгласувано с издадената Височайша заповед. Обаче тъй като населението в казаните околии още от отдавнашни времена се занимава с земеделие и е принудено да пренася храните си до пристанището в Бургас за нуждите на държавните фурни в Цариград, то ако се застави това население да сече и пренася дърва това ще бъде в ущърб на превоза на храни”.
(Отменя се това нареждане за държавата)
23 септември 1827 година

През този период Бургас е към Силистренския вилает (окръг).

След 1805 г. Черно море става свободно за корабоплаване и търговия с целия свят. Но в 30-те година на XIX век, от времето на Махмуд II, българите добиват право да бъдат собственици на земята. Производството на зърнени храни се увеличава и вече има износ на такива - извън пределите на Османската империя, дори във Франция. През 1845 г. се срещат първите статистически данни за износа на зърнени храни от българските земи.

А. Viquesnel в своята книга Voyage dans ld Turquie de Europe, description phisique et geographique de lа Trase от 1862 г. казва, че износа на пшеница от турските провинции Варна, Балчик, Бургас и Дедеагач (дн. Александруполис – Гърция), възлиза 1 960 000 хектолитра; за 1848 г. той отбеляза един износ от 1 505 000 хектолитра. Още от 1845 г. корабите на Лойд Триестино посещават Бургаското пристанище, а през 1851 г. турската параходна агенция Sosiete Оttomane de Constantinople (Сосиете Отоман Константинопол) урежда седмични пътувания до Цариград и обратно.

Увеличеният износ на зърнени храни привлича вниманието на богатите търговци предимно житари от Цариград, Гърция и Беломорските острови и даже от Италия, които се заселват в Бургас и вземат търговията със зърнени храни в свои ръце. Такива търговци са: Палимерис, Сигеца, Данаило Жипало, Ташанли, Комнилос Билис и др. През 1870 г. Яко Презенти основава търговска къща за износ на зърнени храни и банкерство с централа в Цариград и клонове в Бургас и Карнобат. Търговията дълго време е в ръцетe на гърци, турци, италианци, по-късно и на евреи.

Бургас е най-оживен през есенните дни. След прибирането на реколтата градът се изпълва със стотици каруци с храни. Кервани идват от вътрешността на Южна България, даже и от Старазагорско. Превозът на стоките става единствено с волски коли и конски каруци, като пътуването трае с дни, умореният добитък и коларите се нуждаят от почивка и за тази цел в града се откриват и няколко хана по улица “Сака ойлу” (дн. “Фердинандова”), където керванджиите отсядат след дългите пътувания.

Напливът на много храни в града принуждава търговците на едро да строят складове. Смята се, че първите складове за храни са построени през 1800 г. от частни търговци. Тези хамбари са дървени безразборно построени около скелите, на мястото където днес са сградите на ж.п. гарата, Областната управа, Старата поща.

Със засилване на износа турската държава започва да строи хамбари, в които да съхранява храните. Съображенията за това са от военен и фискален характер. Чрез държавните хамбари се провежда известен контрол върху търговията със зърнени храни и освен това събират допълнителни такси. По-късно строежът на хамбарите се извършва вече от камък.

При преминаването на Венцел фон Броняр Бургас е в началото на своя възход, тъй като Анхиало (дн. Поморие) все още задържа своето превъзходство и първенство по Южното Черноморие. Бургас обаче крачи с бързи крачки напред. В края на XVIII и началото на XIX век в недрата на феодална Турция възникват повече или по-малко готови форми на капиталистически порядки. На мястото на натуралната размяна започва да се развива стоковото производство; занаятчийското производство се разширява и селското стопанство все повече и повече се въвлича в размяна. Периодът на разложение на феодализма е свързан с проникването на стоково-паричните елементи в Османската империя. Настъпилите социално-икономически промени се отразяват и на стопанския живот на Бургас. Натуралната размяна бива заменена със стоково-парична.

Издигането на Бургас още преди Освобождението като търговски и пристанищен град се дължи на широкия и голям залив, който го свързва с външния свят. Но може ли Бургас да поддържа връзки с външния свят, ако не са широките полета на Южна България, на девствените гори на Странджа планина и Стара планина, на българите преселили се в града след Освобождението, иначе Бургас си остава по-малък градец и от Анхиало (Поморие), с гръцко и турско население.

След Освобождението започва унищожаване на всички феодални останки. Страната преминава през един период на дребно стоково стопанство в града и селото. Започва първоначалното натрупване на капитала (по какъв начин всеки знае), при което се създават благоприятни условия за развитие на индустриалния капитал (за разлика от последните 20-30 години, където първоначалния капитал роди търговския, хотелския, и ресторантьорския (кръчмарския) бизнес, но не и индустриалния).

Не остава извън тези отношения и Бургас. Наред с голямата търговия по скелите главният поминък на неговото население продължава да е земеделието – главно лозарството, риболовът, дребната търговия и занаятите. Налице са всички условия и предпоставки за неговото бързо развитие.

Писателят Антон Страшимиров казва:

“Хамбарите и дървените скелици родиха този шумен град”.

Благодарение на икономическото му положение, като пристанищен град, износен пункт на цяла Южна България и център на богат земеделски край, след Освобождението започва да се развива като един голям търговско-занаятчийски и индустриален център. На базата на това развитие се променя и неговия етнически облик. Населението на Бургас в този период все още е гръцко и турско. След Освобождението, след Преображенското въстание 1903 г., след Балканската война 1913 г. в Бургас се преселват много българи от села и градове и това окончателно променя етническия облик и го превръщат в български град, със своите традиции, обичаи и общуване. Разкриват се български училища, читалища, театър и др.

Лихварите и търговците започват да влагат в индустрията своите капитали и стават нейни организатори. Въпреки всички благоприятни условия след Съединението 1885 г., развитието на промишлеността върви бавно. Вносът на чужди стоки при минимално мито разорява дребните занаятчии и пречи за създаване на фабрична промишленост. Според данните от “Изложението за състоянието на Бургас – 1889 г.”, вносът на Бургаското пристанище е възлиза на 22 382 498 кг, а износът на 14 963 795 кг. Този наплив на чужди евтини стоки спъва местната промишленост.

------------