Александър Георгиев-Коджакафалията – благодетелят на Бургас

Александър Георгиев-Коджакафалията – благодетелят на Бургас – на тракийци, странджанци и македонци.

Александър Георгиев (истинското му име е Александър Георгакиев Домусчиев) е роден около 1830 г. в с. Дюлгерли (дн. с. Зидарово) община Созопол, от майка Куда и баща Георгаки Домусчиев. Прозвището му Коджакафалията идва от това, че се родил с голяма глава и от малък го наричат “едроглавия” – “коджакафалия”.

Когато Александър Георгиев е на 10 години баща му умира. Майка му Куда се преженва в с. Ачларе (дн. с. Еkзарх Антимово) община Карнобат. 12-годишен Александър заедно с братовчед си Янчо Добрев скитат първо в Созопол, после в Бургас – за да учат занаят абаджийство. Не им провървяло и се разделят, за да се съберат отново около 1880 г. като мъже в зряла възраст и подхващат самостоятелна интензивна търговия с много пари.

Но защо чак тогава?

Защото малко преди да започнат търговия Александър Георгиев чиракува като овчар в с. Карагюзляр (дн. с. Маринка) община Бургас и случайно открива край селото в местността “Еврейската гора” (гората е на богатия евреин Мордохай С. Коен, който има чифлик там) под огромен камък, подобен на костенурка, гроба на майстор Даньо с голямо златно съкровище – бакър, пълен с турски лири. А това е наградата на Кара Емин (еничарски отцепник), с която той възнаграждава майстор Даньо, защото така майсторски замаскирва съкровището му в дебрите на Странджа планина, че на въпроса му кой би могъл да го открие, майсторът отговорил “Може да го намери само този, който го поставя на това място”.

Това жегва еничарина, но не казва нищо. Награждава го с бакър жълтици. Изсипват ги в чувал. Слагат ги на коня му и се разделят.

Кара Емин обаче, не може да се примири с мисълта, че след време майстор Даньо може да дойде и да открадне съкровището му и праща потеря да го убият, погребват го под огромен камък и върху трупа му изсипват златото.

Това златно съкровище открива кучката на Александър. Тя е бременна и търси място да роди. Разравя, разравя под камъка и открива жълтиците.

Така Александър Георгиев и Янчо Добрев с това съкровище са озовават в Бургас и слагат началото на търговия с имоти и Коджакафалията става най-богатия човек в Бургас.

Това е преданието съобщено от Тодор Стоянов Хаджиев – Инджето от с. Ново Паничарево община Приморско на 14 май 1984 г., на краеведа Иван Бубалов. Тодор Ханджиев е роден 1934 г., работил е в Нефтохим и живял в ж.к. “Лазур” бл. 21, вх. В, ет. 3.

Допълнително сведения за Александър Георгиев дава и Руджи Ахмедов Алиев, който е родом от Бургас на 6 септември 1934 г. и е живял на ул. “Александър Велики” №60, след това живее в кв. “Победа” ул. “Петър Берон” №30А. Той разказва на Иван Бубалов за същото съкровище, което Коджакафалията намира край с. Маринка в местността “Еврейската гора” и по този начин забогатява.

Човекът, който има милиони, живее скромно като отшелник, някак си като клошар (тъй че не се учудвайте, ако някой от клошарите, който обикаля около кофите за боклук е милионер). Той живее в скромна битова обстановка. Квартирата му, стая с размери два метра дължина и един и половина метра ширина и два метра височина (намирала се е в къщата на ъгъла на ул. “Фердинандова” и ул. “Ивайло”). Там било леглото му. Над стаята има стълба, която води от вътрешния двор на втория етаж. Над леглото му виси кандило, с което се осветява нощем. За дюшек ползва две кожи от елен (това беше описано и във вестник Фактор преди няколко години от друг автор, като се уточняваше, че тази стая под стълбите се е намирала в къщата на сестра му или братовчед му). Той преживява един изключително суров и примитивен живот от небрежност и ниска битова култура.

Известно е, че Александър Георгиев остава неженен. На младини проявява интерес към някаква мома, предлага ръката си, но тя отхвърлила предложението, като го нарича мърляч. Това го обижда и той се отказва да търси жена.

Коджакафалията изповядва християнска вяра. Вярва в Бога, обича народа и родината си. Дарява имоти на български черкви и училища. И когато се строи черквата “Преображение Господне” в Бургас (дн. “Св. Богородица”, до Търговската гимназия) Александър Георгиев и Янчо Добрев даряват 50 турски златни лири.

Щастливата случайност да открие край с. Маринка голямото златно съкровище на майстор Даньо му открива неограничени възможности в съдружие с талантливия си братовчед Янчо Добрев – опитен търговец, владеещ гръцки език, да развият широка търговия и строителна дейност. Придобитите имоти са: магазини, дюкяни, къщи, хотели, ахъри, училища, хамбари, много земи и др. Някои от тях още са запазени из града, други полуразрушени и не се знае точното им място.

Учителят, писателят, творецът Панайот Павлов, който написва книга за “Александър Георгиев Благодетелят на Бургас. Животопис и дело”, още през 1934 г. възкликва: “Трогателно удивление събужда в нас представата за това как от огромни материални блага, които придобил Коджакафалията, употребил за себе си нищожна частица, а грамадната част отделил на обществото”.

Животът на Александър Георгиев от 20 до 50 години е неизвестен. Всичко което е описано за него е след 50-тата му годишнина.

През 1891 г. верният способен съдружник Янчо Добрев умира. Това е събитие за Коджакафалията. Оттук нататък нещата добиват известен застой. Всички магазини са затворени и запечатани от властта, докато се опише стоката. Запечатана е и касата, която се съхранява в дома на Янчо Добрев. Идва време тя да бъде отворена. С имотите и капиталите разполага само Коджакафалията. Той е собственик на всичко. Янчо Добрев не притежава имоти с изключение на една къща, която Александър Георгиев построява и му я подарява. Янчо Добрев участва само в разпределението на печалбата.

Отварят касата и откриват 12 000 златни лири. Отделна торба с 5000 златни лири, с надпис, че “тия пари са честта на Александър Георгиев”. Те са неприкосновеният му запас от съкровището.

Касата представлява бачонка за пирони, дъното на която и горната част са запълнени с гвоздеи, а между тях сложени парите и златото. В нея намират още 7000 лири злато. Сумата, която трябва до си поделят двамата съдружници представлява крупна, огромна сума.

Големите дарения на Коджакафалията са прозрение в бъдното – памет за вечност!

Така може да се определи значението за даренията на Александър Георгиев. Защото само нивата му от 330 декара, която парцелира, за да подарява парцели на бедните бургаски граждани (564 бежански семейства), в парично изражение възлизат на 15 000 000 (петнадесет милиона) лева. И нека припомним, че това е Александровската – Коджакафалийската махала, която днес носи името ж.к. “Братя Миладинови” – защо ли (?), малко май не съответства, но може други поколения управници да поправят тази грешка. Щом на улиците се възвръщат старите имена, редно е и на кварталите, комплексите да се възвърнат имената, с които ги знаят хората. И ако към тази сума се причислят паричните стойности на другите имоти, то тя възлиза на 25 000 000 (двадесет и пет милиона) лева дарения!

И няма съмнение, че това дарение няма равно на себе си в цялата летописна история на Бургас, от Възраждането до сега.

С това дарение Александър Георгиев – Коджакафалията си е въздигнал най-високият, неръкотворен паметник в паметта на бургаските граждани и особено на “коджакафалийци”, както са ги наричали едно време живущите в този краен квартал.

Александър Георгиев дарява всичките си земи на гражданите, а нивите през които минават пътищата и улиците завещава и отстъпва на Общината безплатно. Завещава имоти и средства на българската болница “Евлоги Георгиев” в Цариград (която и дн. съществува в кв. “Шишли”, до Българската семинария) и на църквата “Св. св. Кирил и Методий” в Бургас. На Дюлгерлийската (Зидаровската) църква и училище, на женското дружество “Милосърдие” – Бургас, на сиропиталището в Бургас дарява земята и част от средствата и много, много други.

Със завещанието, който е направил със Завещателен акт №432 от 20 юлий 1911 г. той задължава заветниците си Лазар Г. Гавалюков – председател на Окръжния съд в Бургас и на Георги Д. Жечков от Сливен – виден търговец, от приходите, които ще се съберат през първите три години след смъртта му да се изпълнят следните задължения:

1. С прихода от първата година, да се изплатят дълговете му към държавата и други, ако има такива.

2. Приходите от втората година да разпределят за бедните по равни части между българската, гръцката, арменската и католическата църкви, турската джамия и еврейската хавра.

3. С приходите от третата година да изплатят разноските по погребението му и въздигнат паметник.

Затова му въздигат паметник от приходите от дарените от него имоти в нивата му срещу бившата “Билкова аптека” и старото училище “Братя Миладинови” (дн. помощно училище “Отец Паисий”), между улиците бул. “Сан Стефано” и ул. “Одрин”.

След промяната на градоустройствения план на гр. Бургас през 1958 г. свързано с корекцията на кръстовището на бул. “Сан Стефано”, ул. “Хр. Ботев” и ул.”Одрин” – паметникът е демонтиран и вече 60 години не се намери общинар, който да възстанови паметника. Общинският съвет преди време прие решение да се възстанови паметника на същото място и при невъзможност на най-подходящото близко място, но дотук. Ангажимент по построяването на паметника пое и ректорът на Бургаския свободен университет, но до края на 2018 г. не сме видели дори и постамент да е поставен. През 2015 г. градоустройствения план на кръстовището бул. “Сан Стефано” – ул. “Одрин” съвсем се промени и там, където е бил паметника, днес е широко улично платно.

Истината заслужава да кажем, че през 1999 г. се монтира паметна плоча, пред Ритуалния дом на ул. “Вардар” №1 и на нея пише:

“В памет на Александър Георгиев-Коджакафалията (1830-1913) голям родолюбец, дарил цялото си имущество за обществени нужди и на безимотните граждани на Бургас.”

През 2018 г. се разрази скандал по проекта на паметника на Александър Георгиев и мястото за поставянето му, от който последва жалба до КЗК (Комисия за защита на конкуренцията).

Александър Георгиев-Коджакафалията заслужава паметник, защото му е отсъден от Бога.