Преоткриване
На съпруга ми
Сънувах те с бледо жълто изражение като свещта горяща на бара,
пламъкът осветяваше буквите, описващи твоите спомени.
В отворената книга надникнах тайно, за да видя себе си, но всъщност видях теб.
Горчилка и радости, безброй прегрешения нижеха дните ти,
възкръсваха миналото и зареждаха бъдещето за създаване на нови спомени,
окъпани в морето от чувства, изваяни от вълните, събирани с години.
Не исках да прекъсвам съня си, не исках да заличиш спомените си,
а в същност не исках да изгубя себе си, там някъде бях и аз
сред вълните на миналото, спускащи се до брега.
Времето ме събуди, очаквам те сред развълнуваното море от чувства,
вината ще измие телата от греха и ще се спуснем по бързея на оставащите дни,
за да спасим идващите спомени.