Гигантски слалом

Гигантски слалом

Клод уморено потърси с очи чехлите си. Тежък ден беше. А и не само този. Целият сезон беше ужасно труден и продължителен. Понякога му се искаше да се контузи и да полежи месец-месец и половина у дома, но мисълта, че води във временното класиране за малката кристална купа сериозно го възпираше. Обичаше ските от малък. Още в онова малко алпийско градче под Монблан той овладя тайната им. Много по-късно Клод осъзна, че може да спортува и така да печели. Специализира се в гигантския слалом и в супер Г. Професионалният спорт го погълна като падаща лавина. Преди два сезона извоюва правото да се състезава наред с най-добрите алпийци за световната купа. Жаклин го последва във всичките му пътувания. Насърчаваше го, помагаше му, а веднъж ужасно се огорчи, когато в Кортина д’Ампецо Клод падна на 10 метра от финала. Миналата година стана шампион. От този ден тя не го оставяше дори за малко. Сигурно е дяволски приятно да имаш приятел световен шампион. Жаклин познаваше интимно и най-големия конкурент на Клод – австриеца Шнайдер, но той остана втори и тя награди Клод с ласките си. Докато се подготвяше за новия сезон, той беше подпомогнат сериозно от Жаклин. Тя действаше с широка ръка. Осигуряваше му най-добрата вакса, треньори и тренировки. Същевременно живееше охолно, черпейки от неговите средства, разбира се. Правеха си сметки, след този сезон, когато Клод станеше двоен световен шампион, да се оженят. Затова и Клод толкова упорито се бореше с 30-те конкуренти за купата. Още на състезанията “Първи сняг” в Долмитите той успя да спечели двата манша. Последваха три спускания в Модена, Гренобъл и Крънска гора. Не успя да победи само във Франция. Младият американец Чесър показа два пъти изненадващо по-добро време от него, но това нямаше голямо значение. Той водеше в класирането по точки. Водеше до днешния ден, когато се проведоха два манша на гигантски слалом в Китцбюел. Михаел Клод, Франция с номер 13 стартира във втория манш с тринадесето време. Може би имаше нещо фатално в този номер, може би днес бе надценил силите си, може би прекалено рискува за да заличи голямата разлика, но Клод показа най-слабо време от първите 15. И чудно. Жаклин не го посрещна на финала и пред хотела като друг път. Търси я навсякъде, но не я откри. В стаята им откри писмо от нея:

Момчето ми,
Трябва на всяка цена да спечелиш “Испанския тур”! Заради мен. Заради нашето щастие. Заминавам за да не ти преча. Доскоро.
Жаклин

Клод сложи писмото на нощното шкафче и унесено се отнесе. От къде се бе взела тази жестока пресметливост и безсърдечие у тази бедна парижанка? Дъщеря на текстилец и майка учителка, тя не бе видяла нищо хубаво до срещата си с Клод. Спомни се деня в който я срещна. Тесните и очи, дълбоки и черни, слабото, юношеско тяло и скромната рокля не му попречиха да я покани на моден ресторант. После я изпрати до в къщи. Тогава името му като спортист не беше излязло извън границите на Франция.

По-късно като шампион на страната я взе със себе си в Щатите и Канада. Там, след куп убедителни победи, се контузи и тя дълго го лекува. На един коктейл я запозна с Шнайдер. Австриецът беше рядък красавец и Жаклин започна да го ухажва. Клод мислеше, че това не ще да е за дълго и бе прав. Когато Шнайдер загуби от него, тя предпочете шампиона Клод. Това зле прикрито женско интригантство бе започнало да го дразни и той реши да скъса с нея. Но точно тогава тя беше най-нежната любовница с него и той продължи приятелството си с кокетката. Започнаха планове за брак, но ето отново очакваше лукавство...

Той заспиваше в най-кошмарни сънища. Чуваше непрекъснато гласове: “Михаел Клод на старт!” Шампионът слагаше маи се спускаше по пистата, но нещо го спираше. Беше Жаклин. Весело се смееше и стискаше австриеца под ръка. Той се блъскаше във врата, падаше и дълго се търкаляше в ледения сняг, викайки от ужас.

На сутринта ръцете и краката му трепереха. А му предстоеше гигантски слалом, последното и решително състезание за Световната купа в Сиера Невада, под наименованието “Испански тур”.

С високо проходни джипове бяха качени на планината край Гранада. Пиренеите ги посрещнаха с обилен сняг. Следобед той проведе тренировъчни спускания. Снегът беше малко мек, но ставаше. Клод обаче не показа най-добро време. Беше някъде пети-шести. Пропусна и доста врати. Всички специалисти и журналисти бяха единодушни, че “Испанския тур” ще бъде спечелен от Шнайдер, водач в класирането. На другия ден, в десет започна и гигантския слалом.

От първите десет ветеранът Марио Розини показа най-добро време. Това не разтревожи особено фаворитите. Във втората десетка чудесно премина разстоянието Джон Чесър. Така младият скиор-алпиец излизаше начело на състезанието. Последни се спускаха Шнайдер и Клод.

Австриецът самоуверено сложи очилата си и като хвана здраво щеките при сигнала ловко се изтласка от стоянката. Наистина беше добър. Смело се мушкаше покрай вратите. Времето му беше с цели 2 секунди по-добро от това на американеца. Трудно и почти невъзможно беше да се постигне по-добро време от времето на австрийския скиор. Затова и зрителите частично изгубиха интерес към последния състезател в белия керван. По уредбата съобщиха: “С номер 13 ще се спусне бившия световен шампион Михаел Клод”... Може би говорителят неволно сгреши под влиянието на емоциите от отличното представяне на Шнайдер, но тези думи не бяха истина и вбесиха все още настоящият шампион Клод. Той се спусна светкавично, помагайки си допълнително със щеките, което беше опасно и излишно, но даваше още по-голяма скорост. Едва успяваше да маневрира между сложно наредените врати. Спускаше се на върха на риска. А все му се струваше, че е муден, че се бави. Финалът премина с бясна скорост. Спря се трудно с рало и усети щеките да се тресат в ръцете му. Заедно с целия стадион чакаше потвърждението на резултата. На информационното табло започнаха да се изписват секундите, същия брой като на Шнайдер. Класирането зависеше от десетите и стотните. Клод мачкаше ръкавиците в ръцете си, а Шнайдер, целият бял, на десет метра от него хапеше устните си в очакване на нещо страшно и неизбежно. Тогава Михаел я забеляза. Стоеше между двамата в някакво глупаво двоумение, колебаейки се нещо. Очите и гледаха широко отворени таблото. Първо те се разтвориха, след това се свиха решително и тя тръгна поривисто към Шнайдер.

Клод дори не погледна таблото, а и нямаше за какво. Той знаеше със сигурност, че е загубил. И гигантския слалом, и Световната купа, и Жаклин. Последното му тежеше най-малко.