Резонанс
Дойдох да сея...
Спаска Гацева
И аз дойдох на тоя свят да сея,
ала останах някак на междата –
ту яростни съмнения в небето зреят,
ту коренът ме дърпа към земята.
Защо не хванах за юздите времето
да разора пръста на отредените години,
да издоя до капка на мечтите вимето
и с млякото им да нахраня дните зимни?
Посях ли себе си, напук на суховея,
поне в една единствена душа?
Успях ли в пясъците на пустиня да излея
на обичта си живата вода?
Дори зърното-слово някак крее
навръх на чуките над пропастта.
Духът, брезичка крехка, сам линее
без отговор...
била ли съм, или не съм била.