За Пламен Колев, за живота до ръба и след това

Един психолог описва живота в цялата му шарения – успехи, катаклизми, завои, камъни и трънак, любов и смисъл. Романът на Пламен Колев – “Гадателя”, е роман за живота като съвкупност от множество животи, пречупени през призмата на психологията. Една книга за живота до ръба и след това. Книга за силата да намериш смисъл когато си на дъното, да се хванеш за косата и да се издърпаш нагоре, към живителната глътка въздух. Книга за възможното и невъзможното, за реалността и мистичното, за фантазиите и смисъла.

Добра среща с нашия петъчен гост, който днес с удоволствие ни поднася своя “душевен подарък”.

Роза МАКСИМОВА

---------------

Пламен Колев: Парадоксът на писането е, че ни извежда от реалността, за да изпълни тази реалност със смисъл.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Психолог, филолог, пенитенциарен специалист, пробационен експерт – разкажете ни за себе си, моля. Кой сте вие, господин Колев?

– Роден съм във Бургас, завършил съм СУ “Климент Охридски”, специалност психология и българска филология. След завършването ми работех последователно като трудов психолог в НХК и пенитенциарен психолог в Затвора Бургас. Участвах в изграждането на младежката пробация в града и преди пенсионирането си бях административен ръководител и пробационен инспектор в новосъздадената Областна служба за изпълнение на наказанията в продължение на единадесет години. Обичам литературата, природата, морето и Странджа, чета много, слушам симфонична и популярна музика.

– Как се съвместяват всичките ви занимания с писането на проза? Не си ли пречат? Как си помагат?

– Всичките ми занимания се съчетават много добре с творческото писане. Особено важен фундамент за моите книги е психологията, с която съм се занимавал по време на професионалния си път. Тя ми помага при изграждането на характерите и взаимоотношенията, а понякога като в романа “Завръщането на Мария-Антоанета” присъства директно в повествованието като професионална психоананализа. Въпреки това обаче, не бих казал, че съм от т.н. психологически автори. В прозата ми присъстват мистерията, фантастиката и съспенсът, а в криминалната поредица “Едночленното жури” преобладава екшънът.

– Романът ви “Гадателя” по действителен случай ли е написан? Поне топографията е реална, или не съвсем?

– Романът “Гадателя”, както показва и големият му обем, не съдържа само една история, а поредица от случаи – митове, градски легенди, криминални и любовни истории, които са свързани в едно цяло чрез главния герой. Топографията в повечето случаи е реална, но има и много измислени места и случаи с цел засилване въздействието на романа. Определено има и много мистерия, дори ужаси.

– Преди няколко години се нароиха много екстрасенси, гадатели, предсказатели. Мнозина не издържаха проверката на времето. Но има няколко човека с признати (макар и не от всички) способности – Ванга, Вера Кочовска... Действително ли може да се “вижда” бъдещето, или всичко е плод на заблуждение, сляпа вяра, шарлатания?

– Ясновидците и гадателите придружават човешкия род от неговото създаване. Те всъщност губят вече своето място в общността: от по-силните, от владетелите шамани и жреци, които “действително” виждат бъдещето до днешните екстрасенси и медиуми, които слабо влияят на обществения живот. В действителност обаче психологията ни доказва научно, че съществуват явления като четене на мисли от разстояние, преместване на предмети с поглед и други странни явления. В живота има факти и явления, които са още непроучени, но това не значи, че не съществуват. Като психолог много често съм се докосвал до такива хора и явления, за да мога еднозначно да кажа: “Това е шарлатанство!” Предпочитам да заявя като моя литературен герой Гадателя – има явления и способности на отделни хора да “виждат” бъдещето и те би трябвало да ги използват в позитивна посока.

– Вие сте психолог – вярвате ли в прераждането? Има ли други форми на живот след смъртта?

– Индивидуалното ни съзнание и начин на мислене, оформено от западното ни възпитание, ни прави егоистични, а християнството доста ограничени, че дори и вече не осъзнаваме, че повечето хора на земята не вярват в Христа, че християнството е само малка част от религиозните учения на света. Например будисти и шинтоисти вярват не във възкресението, а в прераждането, а те са много повече от християните. И не е важно дали аз конкретно вярвам като психолог в прераждането, защото се преражда моят литературен герой, който не е мое пълно отражение.

– Действително ли е възможно човек да знае друг език (освен майчиния), без да го е изучавал? Как си обяснявате този феномен?

– Да, възможно е човек да проговори друг език, без да го е изучавал! Аз съм използвал в романа някои известни научни факти за инкарнацията и ксеноглосията. Лично аз, със съзнанието си, не мога да си обясня тези феномени, но те добре са описани в научната литература и съществуват.

– Всяка глава в романа завършва със стихотворение. Това е не много често използван похват. Защо прибягнахте към него?

– В “Гадателя” съм използвал следната техника: приключване на главите с текст на песен, стихотворение или притча. Не е често използван похват, но в случая тези текстове в края на главата не са случайни. Съдържанието им допълва или илюстрира случилото се в съответната глава т.е. Търсеният ефект не е случаен. Например Лермонтовият “Демон” следва главата “Прокълната от духове яхта” и т.н.

– Как решихте да започнете да пишете романи – откъде идват идеите, сюжетите?

– Пиша от ученическите години – стихове, разкази и романи, най-вече в периодиката. Повести и романи публикувам едва от 10 години. Моите сюжети са взети винаги от живота на нас, българите, но са пречупени винаги през моята вътрешна оценка. Считам, че едно литературно произведение трябва винаги да е оригинално, нестандартно, да изненадва.

– Изкушава ли ви идеята романът ви да бъде филмиран?

– Не би било зле да може да се филмира “Гадателя” и “Едночленното жури” – биха се получили интересни сериали, но нека да сме реалисти. Производството на филми е твърде скъпо. Иначе с удоволствие бих написал сценарий по книгата.

– Казват, че писател е този, който не може да живее по друг начин, за когото да пише е потребност да реализира това, което му е дадено от Бог. Даже ако това е в ущърб на материалното благополучие и кариера. Какво е за вас писането?

– Писането за мен е необходимост. Да, може да се каже, че е било и понякога в ущърб на семейството и работата, но без тези 3-4 часа писане не мога да си представя нито един мой ден от седмицата. Знам, че всичко, което правя се отразява на бъдещето. Творческият процес променя характера – ставам по-човечен и по-добър. Читателите също получават своя душевен подарък. Парадоксът на писането е, че ни извежда от реалността, за да изпълни тази реалност със смисъл. А иначе, както казва Г. Лайбниц, има добри подаръци. А има и лоши. А има и... книги.

– Направете подарък на читателите на в. “Компас” – откъс от романа ви “Гадателя” например.

– Заповядайте – откъс от “Гадателя” – “Полтъргайст в “Обеля”...

---------------
Интервюто е публикувано във в. “Компас”.
---------------