Несезонно

Несезонно

Студено ми е.
Вземи ме в отсъствието на думите,
отвъд тях – там е лято.
В полунощ да е,
когато звездите над нас са светулки,
забравили да се завърнат...

Студено ми е.
Със думи измислени недей ме завива.
Потракват ми зъбите от самота.
Чай ми налей –
от дива къпина и от коприва.
Прибави и дъха си – за сладост.

Ще се сгрея.
Само миг ще се сгрея, докато
пристигнат осите на думите.
Прегърни ме, за Бога!
Аз съм светулката, дето утре
ще забрави да се завърне.