Grandes et magnifiques
Две сили казват да обикна в този свят.
Две любови (казват) “Grandes et magnifiques” –
на едната може би златиста е косата,
а на другата вретено с мъгли.
Казват при това едната
е съпруга вярна, спътница непрелъстима,
с нея ще деля и любовта си, и тъгата,
и както тя ме води
и без да обяснява
оставя ме пред усета на другата любов.
И ме заставя да я браня,
забравен в хищния й лов
и прегърнат в нейните крака да се отвърна,
без да плача и да се церемоня
от първата любов,
защото с нея няма да се върна.
Това ми казват още в младостта
на двадесет
и две години,
не усетих болка, не усетих и смъртта,
за да я обичам, без да я очаквам.