Облак

Облак

Денят се взира в мен
с омаен, тъжен стон
на розов лилион
във топла юнска есен.
Дъждът
в короната ми жива
щади пътеката сънлива
от студения си сплин.
В поточето звънливо
цветя недостижими
чертите ми пресипват
във сладък розов дим
сред сините брези
и ставам изличима.