Сянката на “Dunhill” или един сън

Аз никога не сънувам. Но сестра ми сънува често и то сънища наистина заслужаващи внимание. Тя ги помни и ги разказва на сутринта. Те никога не са досънувани докрай, но са наистина забележително интересни. Може би с това, че в тях кака не пада от Айфеловата кула, не лети на двугърба камила и не остава под горяща къща. Нейните сънища са истински случаи от живота. Защо смятам така? Да вземем един сън от преди години. Когато изстреляха совалката, кака ми два дни преди това сънува нейната катастрофа. Сънищата и злокобни или весели винаги съпътстват истината. Знаех, че и този сън, който тя ми разказа вчера, ще се окаже истина, ако вече не беше станал такава неизвестно къде и как. Тя разказа следното малко вероятно събитие. Нейният нощен водач Морфей я беше отнесъл в курортен комплекс “Елените”.

“Бяхме една компания от пет човека – разказваше Диана, – тримата бяха мои добри познати, двете момичета виждах за първи път. Едната от тях сподели, че е състудентка на брат ми, но не я помня добре. По късно към нашата компания се присъедини един французин. Той предложи някаква идея, всички радостни станахме и се упътихме към някакво друго заведение, намиращо се във фоайето на огромен, бетонен хотел. Компанията беше много добра и помня, че много се смях... Сънувах и някаква солидна руса жена, много красива, стояща в дъното на заведението, до изхода, но тя няма никакво отношение към моя по-нататъшен сън... защо тогава я видях? Нататък ли? След това дойдоха двама цивилни мъже в костюми – единият със сурови черти на лицето, другият – безличен. Помня думите на първия: “Търсим сянката на “Дънхел”. Ние сме от полицията. Ще трябва да дойдете с нас!” Всички радостно ги последвахме. Забелязах, че французинът го няма. Не забелязах и красивата блондинка край изхода, но когато с полицаите минахме от там, забелязах на нейното място една тъмночервена кутия. После сънувах, че съм на работа, а двама от ДАНС тършуват нещо из документите на бюрото ми. Аз не бях спокойна, треперех. Единият мъж ме гледаше свирепо, но аз нямах какво да му кажа. И тогава видях, че пак съм на “Елените”, в същия ресторант, с компанията си и двамата служители на закона. Състудентката на брат ми ме питаше не си ли спомням как съм дала на французина пачка банкноти, как съм пушила от неговите цигари и как сме се отделили с него в продължение на час горе, в хотелската му стая? Страшно беше дори да си помисля, че съм вършила всичко това. Казах, че не съм виновна и не помня нищо, но агентите твърдяха, че съм извършила престъпление. Невинна бях. Нищо не бях чувала за сянката на “Дънхел”. Само онази руса дама и червената кутия цигари бяха останали в паметта ми. После се събудих.”

Исках да вярвам, че това е само безобиден сън, но знаейки фаталните последици от съновиденията на сестра ми Диана, реших да поразуча случая, ако е имало такъв. Първото условие бе да си обясня какво е “сянката на “Дънхел”? Знаех следното: папиросите “Дънхел” са един от най-известните брандове луксозни цигари. Производството им бе започнал н Лондон предприемачът Алфред Дънхел. Цигарените кутии бяха луксозни в твърди картонени кутии, оцветени в вишнево червено. Съдържаха по 24 къса всяка и бяха запазена марка – никоя друга страна освен Обединеното кралство и щатите нямаше разрешение да ги произвежда. На кутията имаше оригинална емблема – лъв с корона и кон, изправен на задните си крака поддържаха заедно друга корона върху средновековен щит. От тези мои изследвания обаче нямаше особено голяма полза. Само след седмица прочетох във вечерните вестници за т. н. афера “Dunhill”. Оказа се, че група измамници организирали нелегално производство на българска разновидност от тези луксозни цигари, но освен че нямали търговски лиценз, те допуснали и груба грешка като не отпечатали на кутията под герба с лъва и коня текста “ by appointment to her mejesty the queen suppliers of smokers requisites affred dunhill limited. ” Този пропуск веднага бил забелязан най-вече от чуждите туристи, купуващи цигари в морските курорти и ДАНС задържала нарушителите. Нищо не пишеше за несправедливо обвинено момиче, нито за компанията, попаднала в центъра на събитията, нито за красивата блондинка, изпуснала кутия цигари “Дънхел”, но аз знаех, че е било така. Защото “сянката на “Дънхел” можеше да значи производство на нещо, модификация на истински образ. Говори се, че английската кралица на младини предпочитала само марката цигари “Дънхел”. Може и да е така, но сестра ми още не я е сънувала за да ми потвърди това. И изобщо сънува все по-рядко. И по-добре, защото като се замисля за измамната сила, която щях да придобия от познанието за всичко, което става в света около нас... А, не! Предпочитам да спя спокойно, а също и моята изключителна сестра.