Пътят към щастието в романа на Даниела Стан “Да се върна”

“Да се върна” е втората книга на Даниела Стан, след дебюта й през 2016 г. с повестта “Спаси ме”. И в романа “Да се върна” Даниела остава вярна на своите творчески търсения, сюжетът е съвременен, истинен, а жанрът клони към психологическа драма.

Повествованието се развива в малък курортен град на източното крайбрежие в южната част на Съединените щати. Главният герой е около двайсетгодишен младеж, на име Калвин, със злощастна съдба, лишен от детство, с окаяно настояще и безнадеждно бъдеще. Родителите му се разделят още преди да навърши десет години, майка му, заедно с невръстното дете напуска родния си град, обръща гръб на миналото и се премества в Бостън – с грандиозните надежди големият град да й осигури едно по-добро бъдеще. Разбира се “американската мечта” не пада от небето и не е дадена всекиму, в огромния мегаполис майка и син попадат в “мелачката” и вместо да сбъдват мечтите си, се озовават в състояние на ръба на оцеляването. Лишен от детство (и от баща) малкият Калвин е мъжът в семейството – в този дом, в който невинаги има осигурена храна за вечеря. Така минават години, момчето възмъжава, за него майката е единственият авторитет и верую в живота, учи и работи едновременно, за да помага на семейството в издръжката на мизерната квартира, която обитават, все още няма близки и приятели, но продължава да се надява на насажданата от респекта към майката вяра, че един ден нещата ще се променят и те ще бъдат щастливи.

Този ден обаче се стоварва по съвсем различен начин – майката заболява от рак и след дълго, почти двегодишно тежко боледуване, умира. Калвин е вече първа година в колежа. Със смъртта на единствения човек в живота му, той изпада в безтегловност, за него животът вече е лишен от съдържание. Стоическото понасяне на тежките несгоди са имали смисъл единствено за да бъде до любимата си майка, опитвайки се да бъде нейна опора. Сега тази необходимост вече е отпаднала. Единственото, което го държи “на крака”, е обещанието да изпълни завета на майка си и да завърши своето образование. Тази задача се оказва на практика неизпълнима. Таксите за обучение в колежа, както и огромните разходи по лечението на тежкото заболяване стопяват всичките му средства и той се оказва в невъзможност да си плаща обучението, че даже и квартирата, от която в един “хубав” ден е изхвърлен, заради неплатен наем.

Озовал се в безпътица Калвин приема единствения възможен вариант – да се завърне в родния си град, при баща си, когото не е виждал от единадесет години, и към когото изпитва само чувства на омраза, насаждани години наред от майка му. Там е единственото място с осигурен покрив над главата, в родната му къща, а след като си намери и работа, със спечелените пари през сезона да се върне обратно в големия град и да продължи следването. Подтискайки съмнителната си гордост, Калвин се завръща. И тук животът му се променя. Баща му, изоставен и самотен, го приема в дома си, изпълнен с надежда. Калвин си намира работа в крайбрежно заведение. Започва и втора работа като помощник в гледането на възрастна старица. Тази отчаяна от живота и озлобена жена го приема като свой син и срещите им се превръщат в лек на болките и на двамата – Калвин върши домашната работа с желание, дава живец на злочестата старица, тя се “подмладява”, а двамата заедно преобразяват дома й в уютно жилище. В този град Калвин намира приятели, намира и своята любов...

Дали нашият герой ще открие тук своето място под слънцето, своето щастие, дали ще сбъдне мечтите си, провокирани от безпределния авторитет на починалата му майка и как ще се развие и завърши тази история, читателят ще разбере, след като прочете книгата.

Романът е многопластов, тук се противопоставят детските мечти, майчина любов и стремеж към щастие от една страна, с откритието, че не всичко в света е само черно и бяло, и там, където не очакваш, те дебне бленуваното благополучие. Нюансите на добро и зло оцветяват привидно скучната действителност във всички цветове на дъгата. Представеният от майката в най-черни краски баща на Калвин, се оказва не толкова лош човек – вярно, сгрешил в младостта си, под давлението на трудностите в живота посегнал към алкохола, но впоследствие разкаял се, намерил сили да спре, потърсил неколкократно пътя отново към сърцето на любимата съпруга, но... безуспешно. Отчаян и усамотен той остава в любимия си град, изживявайки дните си сиво, скучно и еднообразно. Враждебно настроената в началото старица – Грейс Патерсън, която всъщност се оказва не чак толкова възрастна, а съученичка и най-добра приятелка на майката на Калвин, преживяла загубата на съпруг и дете в младите си години, изоставена и от най-добрата си приятелка (любимата майка на нашия герой), се отчуждава от живота, мразейки всичко и всички, даже и самата себе си. Хубавичкото съседско  момиче Хедър, по което Калвин тайно е въздишал в детските си години, се е превърнало в зряла млада красавица, за съжаление – колкото красива, толкова неориентирана, глупава и нещастна...

Появата на Калвин в малкия град променя всичко – дава импулс за нов живот и смисъл на съществуването и на баща си, и на възрастната Грейс, и на Хедър – на която “отваря очите” и към която чувствата му вече не са същите. В този град Калвин намира своята нова любов в лицето на темпераментната София, негова колежка от крайбрежното заведение.

Другата “страна на монетата” – безпогрешната майка, към която е привързан със сляпата си любов, се оказва не толкова безгрешна, по-скоро – вироглава, неблагоразумна, и в желанието си да отмъсти, или да докаже на себе си своята праволинейност, прави една след друга необмислени постъпки. Нейната смърт е повратната точка в живота и съдбата на нейните син, съпруг, приятелка...

Философията на живота повелява да се следват и добри, и тежки моменти. Калвин помни и винаги ще помни думите на доктора, зашил сцепената му вследствие на детски лудории глава: “Не всяко падение в живота ни е нещо лошо, понякога това е единственият начин правилните неща и хора да си дойдат на мястото”. Калвин, освободен от тегобата на майчините окови, успява да намери правилното място, правилните хора, а те го подтикват към правилните действия. Дали ще изпълни завета на майка си или ще избере пътя към щастието, е въпрос на негов вече личен избор, отговорността за който той трябва да поеме сам.

Въпросите, които Даниела Стан поставя в романа “Да се върна”, са много. Отговорите – някои са пряко дефинирани, други завоалирани, трети... изобщо липсват. Нека читателят, след като затвори последната страница на книгата, да се замисли и сам ги потърси. Дали ние сме  по-различни от героите в книгата, дали сме по-добри от тях... вероятно би трябвало да сме по-различни, но при много случаи попадаме в техните ситуации, а дали ще реагираме по-правилно от тях? Авторката предлага своето виждане за правилния избор в живота. Дали ще живеем в Европа, Америка или България, житейските несгоди и неволи са еднакви. Може би затова и Даниела Стан е избрала за място на действието една развита и цивилизована страна, не да я противопостави на нашата, а да покаже, че повратностите на съдбата са еднакви – и за бедни, и за богати, че сиромашията има същите измерения и в богатите държави, а категориите любов и щастие – те могат да съществуват и при най-бедните.

Написах много, а трябваше да се огранича с едно изречение – прочетете тази книга, и ако поне една от страниците й ви насочи към правилно житейско решение, то тя е изпълнила своето послание.

--------------
Даниела Стан, “Да се върна”, изд. “Либра Скорп”, 2019 г.
--------------