Емоционалната поезия в “Истинска” на Лекси А.

След дебюта с “Част от мен” Лекси А. предлага на своите читатели и почитатели втората си самостоятелна поетична книга “Истинска”. И в новата стихосбирка Лекси А. отправя към света красивите си послания, споделя своите надежди и мечти, разкрива тайнството да обичаш и да бъдеш обичан... стигайки чак до черногледите размисли за смисъла на живота и неизбежната смърт.

За книгата редакторът Николай Владимиров откровено заявява: “Новата книга на Лекси А. е дяволски безкомпромисна и директна. Сякаш забива джобно ножче с красиви орнаменти в гръдния ти кош и после сипва лед в раните. За да продължиш да четеш – пристрастено”.  

И действително поезията на Лекси А. не може да се чете безпристрастно. Тя докосва, вълнува, разтърсва... оставя у читателя въпроси за размисъл дълго след като затвори и последната страница на книгата – въпроси, провокиращи го да препрочита отново и отново, да намира отговор на някои от въпросите и да търси – на новите. А въпросите – обикновени и човешки, от тривиални до сакрални, струят от всеки стих. И няма как да е другояче, в този многопластов объркващ свят.

“Обикалям света –/ и е истинска лудница!” – констатира с изумление авторката в “Психиатрично отделение”. И в цялата тази неразбория, наречена живот, тя се придържа към своята си, собствена лудост:

Казах си –
нито стих,
нито стихия.
Дали ще има кой
да ме обича?
“Не е стих”

Животът е такъв, какъвто ние го виждаме, какъвто ние го приемаме, както ние го чувстваме. А как ще го нарисуваме – с думи или с четка – при всички случаи ще бъде пречупен през собствения ни мироглед, през собствените ни мечти, копнежи, въжделения... Може да не са правилни, но са наши, собствени и откровени.

Нарисувай ме така,
както ме виждаш!
Но не рисувай душата ми!
Пазя я чиста!
“Художник”

Чистата душа на Лекси А. е побрала в себе си и живота, и смъртта – безкомпромисно – един объркан хаос, който тя се стреми да подреди с устрема на всяко дихание.

Нека разказва живота,
преди да му заговори
смъртта.
И когато акрилът привърши,
нека рисува с кръвта ми,
в която тайно тече.
Но не изтича.
“Художник”

Поривът на Лекси А. да направи света по-добро място за живеене, присъщ на младостта, извира от всеки неин стих:

Разкажи ми
за тъмницата си –
от нея ще направя
светлина,
от светлината –
спомен ще запаля.
“Разкажи ми”

И, разбира се, неизменната тема за любовта. Та нали тя, любовта е тази, която прави тази “лудница”, наречена живот, малко по-поносима! Да отречеш любовта, да се отречеш от любимия, това за Лекси А. е най-непростимият грях:

Асмодий
Велзевул
Мамун
Луцифер
Белгефор
Левиатан
и Сатана
галят косите ми
и ми внушават,
че да се откажа от теб
е по-смъртен грях
от всички тях
взети заедно.
“Грях”

И напътствието, отправено към “любимия”, че “трудно се обичат силните жени,/ а още по-трудно се забравят –/ когато няма как да бъдат твои”.

В някоя друга реалност
аз ще съм твоя
и ти ще си мой.
...
И няма никога повече
да има друга реалност.
“Друга реалност”

Противоречието на човешката природа е изначалната центробежна сила в стиховете на Лекси. Категориите за “добро” и “зло” са размити, вплетени в едно цяло и трудно различими в този объркан и противоречив свят. Думите са тези, които идват да го подредят. Но дали са достатъчни, дали са достижими...

Отново се давя
в думи
с неясен произход.
Затъвам
между белите камъни
с размити по тях редове.
“Пристрастена”

Лекси А. не се отказва лесно, въпреки трудностите, пред които е изправена (впрочем както всеки) в този свят. Тя обича живота, и го приема такъв, какъвто е – след като животът е сложен, такава трябва да бъде и тя – обичаща, обичана и сложна – до трудно разбираема.

Аз съм онази,
за която винаги казваш
постоянно,
“Сложно е“.
“Невъзможно”

Лекси в никакъв случай не е черногледа. Тя е по своему оптимист, стъпила здраво на земята, и едновременно с това следваща полета на птиците. Тя е такава, каквато е – и ако някой желае да бъде в нейното обкръжение, трябва да я приеме с всичките й странности. Тя няма намерение да се променя, да слага маски, само и само да се хареса някому. Това е нейното верую сега, такова си пожелава тя да остане и за нейното “бъдещо аз”.

Остани си винаги такава,
макар да изглеждаш наопаки –
хората не разбират
понякога...
“Писмо до мен”

Ще завърша с призива – прочетете тази книга! И с финалните думи на редактора: “В тази книга има всичко, всяка тема. Няма само едно. Няма маска. Чиста е като сълза. Пареща е като въглен. Истинска!”.

--------------
Лекси А., “Истинска”, Бургас, 2019.
--------------