Дебютът на Силяна Щилиянова в поезията е вече факт – самостоятелна книга, носеща интригуващото заглавие “Пренареждане” (2020 г., отличена с литературната награда на издателство “Либра Скорп” – “Еквалибриум”).
Поезията на Силяна, както се вижда и от самото й определение, е своеобразно “пренареждане” на чувства, мисли, настроения, търсения и истории в нейния вътрешен свят. Свят, който е невъзможно да съществува самостоятелно, в подредбата му винаги има “някой”, който “разбутва”, а ние се опитваме отново и отново да “пренаредим”. Свят, който вероятно не е най-съвършеното място, но трябва да го приемем такъв, какъвто е, защото си нямаме друг, и да се опитаме да го подредим така, че да се получи малко по-добро място за живеене – за нас и за хората около нас, за хората, които обичаме.
Точно в това е и силата на посланията на Силяна от позицията на нейната младост – а младостта е “безумна”, младостта е сила, мощ, насочваща ни смело по пътя, който трябва да извървим, без значение дали е най-правилният – важното е да е нашият път.
По пътя се срещам със себе си,
...
тогава в мен отсреща запламтява искра...
Докосвам се жадно, поглеждам в очите си,
а те – мокри – те гледат – в мен гледат безмълвно!
“Лебедово езеро”
По този път – житейския път към усъвършенстване – ще срещнем всичко – и добро, и зло, и искреност, и подлост, и поквара, и омраза... Кое ще видим и кое ще пропуснем – изборът е изцяло наш. Но при всички случаи, ако успеем да видим красивото в света около нас – ще успеем да извървим пътя си успешно и стремежът към щастие ще придобие по-реални измерения, а не просто една мечтана химера.
Небето е синьо и нищо не чака,
и сякаш, на север заспало,
с едното око недовижда.
...
Лист – недописан –
дели ме вратата от Рая...
“Стая”
Силяна умее да види красивото в обикновените неща – природата около нас, дърветата, птиците... дъждът за нея е “смисъл”, а не досадно природно явление.
Дъждът е летен смисъл
и няма в него обяснения,
и приказки за вас
той няма време да разказва –
с дъжда говорят птиците.
Една дори е влюбена във него,
изпраща му безброй писма.
“Дъждът е летен смисъл”
И още:
Дъждът така красиво пееше
и хората се спираха, залисани,
да слушат песента.
“Гларусът и аз”
И разбира се – вечната тема за любовта! Закъде ще е този свят без любов?! Любовта е началото на всичко, без нея – всичко е само един безсмислен край.
Редакторът на “Пренареждане” Динко Динков съвсем точно е отбелязал силата на любовта в поезията на Силяна:
Любовта е нежната сила в нейната поезия – магическо лебедово езеро. С ранима топлота са рисувани трепетите на душата в търсене на идентичност и обич. Детска доброта и състрадание, вяра и надежда във време на изпитания. Размяна на ролите... И свободата – така жадувана и вдъхновяваща...
Любовта невинаги е свобода, невинаги е безболезнена – но при всички случаи е красива. Любовта измъква най-нежните ни и добри страни от кътчето на нашата душа. И няма нужда да я търсим – любовта е навсякъде около нас, тя винаги е в нас, само трябва да умеем да я забележим.
А тя била навсякъде –
отдолу под прозореца,
във близкото метро и на площада...
“Любов”
Открием ли любовта, откриваме себе си – откриваме смисъла на съществуването. Тогава можем да се приберем, да отдъхнем, да осмислим и пренаредим пъзела в нас, наречен живот.
В квартирата, онази старата,
на две пресечки от дъха на къщата,
се случваха неща особени,
като измамени цветя – откъснати
омайни тонове прииждаха,
а после леден мрачен стон
със същото желание изменчиво
преглъщаше си лунения сок.
“Квартирата”
И за финал – смисълът на поезията, същината на изящната словесност е да предава чувства и настроения – и вълнуващи, и успокояващи. Излишно е да говорим за книгите, те сами трябва да говорят за себе си. Книгата на Силяна Щилиянова е от тях – говорещите, успяващите да кажат с малко думи много неща. Останете сами със себе си, запалете цигара в уюта на вашия дом и се опитайте да “пренаредите” себе си, да приемете света такъв, какъвто е, а ако стиховете на Силяна са ви помогнали да подредите поне едно кътче в душите си, то именно това е поантата на поезията.
... когато цигарата догаря тихо
и пепелта е повече във синьо,
а синьото е тема!
“Синьото е най-топлият цвят”
Да пожелаем на “Пренареждане” – “Попътен вятър!”, а на авторката – нови творчески успехи!
-----------------
Силяна Щилиянова, “Пренареждане”, изд. “Либра Скорп”, Бургас, 2020.
-----------------