Посещенията на съседа Ставри, анекдотични разкази от Ваньо Вълчев

До края на 2010 година зрителите на СКАТ гледаха с интерес “Неделна мозайка” – авторско предаване на Ваньо Вълчев.

За съжаление това предаване вече влезе в историята. В хубавите страници на българската културна история. “Неделна мозайка” завършваше неизменно 15 години с рубриката “Съседа Ставри”. Този герой стана любим на зрителите и те очакваха срещите с него с голям интерес.

И моя милост, както многобройните почитатели на твореца Ваньо Вълчев заживяха с надеждата да видят публикувани в отделна книга случките из живота на знаменития вече бургазлия бай Ставри.

Можете да си представите радостта на мнозина граждани, четящи бургазлии, когато видяха обявата: “В Морското казино (обновено и превърнато в културен център) на Първи април 2011 година ще бъде представена новата книга на Ваньо Вълчев “Посещенията на съседа Ставри”.

Приех това посещение като среща със скъп гост, когото отдавна съм очаквал. Посредник на приятната среща е бургаското издателство “Либра Скорп”. Да са живи и здрави издателите, както и художничката Мария Вълчева, автор на всички илюстрации и на корицата на книгата.

Разказите са от най-късите, които могат да се прочетат в българската литература. И читателите, а и всеки, който се е опитвал да напише нещо в проза, знае колко трудна работа е да се напише къс разказ. Там е тясно на думите, но трябва да е широко на мислите. Примери с обратен вид наспорила литературата ни. Ставри влиза и излиза от дадена ситуация, както можем да дадем примери само от “Бай Ганьо” или от разказите на Чудомир за нашенците. Времената се менят, хората се опъват като магаре на мост и не искат да бъдат променяни. Много добре се чувстват непроменими.

Бай Ставри има съсед Милети, наскоро пенсиониран, негов колега по специалност – икономист, има жена Катерина, с която като повечето застаряващи не се долюбват, но трябва да живеят под един покрив, има си Ставри радостни срещи с приятели в кръчмата “Трита чироза” и всичко е облъхнато от аромата на гроздовата нашенска ракия. Питието и битието За дядо Либен и Хаджи Генчо е било виното, за бай Ставри е ракията. Макар и отдалечени през две столетия, Генчо и Ставри са сродни души по ненаситното желание да ги почерпят. Има ли питие и мезе у съседа, ще има приятелско чувство у бай Ставри. Сещаме се, че и бай Ганьо не се отказваше от възможността да похапне и попийне на чужда сметка. И досега, и в какъвто съюз да влезем, ще си останем с навиците на българите от старото време.

Ставри е човек с характер. Не трябва да забравяме, че тълкувателите на литературата винаги са подчертавали: най-важното нещо в прозата е изобразяването на характер. Открие ли авторът характер, който да се превърне в знакова личност, ситуации лесно се измислят. Ваньо Вълчев е открил своя герой и в неговото лице е доразвил, преоткрил развитието на българския национален характер. Авторът умее да обобщава, да рисува, да драсне щрих, да направи неповторимото, вълнуващото в изкуството.

Книгата “Посещенията на съседа Ставри” е българско откровение, четиво, което забавлява, разсмива, а и натъжава. Както е с всяко значително художествено произведение. Смеем се на това, което приказва съседа Ставри, радваме се на неговите лакърдии, готови сме да пийнем с него, да го почерпим и искаме да се срещаме с него и утре, и вдругиден, докато сме живи.

Милети е бил окахърен как ще живее като пенсионер, който не е женен. Убийствена самота го очаква, но съседът Ставри го спасява от убийствената самота, ощастливя самотната му душа.

Чрез своя герой Ваньо Вълчев се превръща в спасител на помръкналите днешшни пенсионери (и не само на тях) от тегобите на делника. Една разказана случка, един спомен, дори една измислица, нека да кажем направо – една лъжа, иде като мехлем за болната човешка душа.

Рядко може в нашето време да се прочете нещо подобно, написано на български език, искрено, без вулгаризми, без тъпотии. Във всеки от разказите читателят ще прочете и ще поиска да препрочете изрази, обобщения на житейска мъдрост и опит. Ето: “Какво е човекът? Парченце сапун! Един те вземе да си измие мръсните ръце с теб. Друг те употреби за пране на нечиста съвест. Трети си изпира с тебе кирливите ризи. Всички те ползват – нали си сапун! Ама докато те ползват, а ти само се пениш, току виж от тебе останало само една люспа! Че и тя накрая изчезва – язък дето си се пенил!” И т.н.

В тази книга има класика и съвременност.

Прочети я, читателю, тя се чете на един дъх. Категорично казвам: това е едно от редките явления у нас.

Да е жив и здрав Ваньо Вълчев!

Е, както е записано в послеписа, ще има някои “литературни господа”, които ще кажат, че това не е литература от високите нива. И за “Бай Ганьо” са казвали и писали преди сто години подобни оценки. Не е добре през 21-ви век да се повтарят нелепите грешки на предишните нашенци.

Борис Бухчев
3.04.2011 г.
гр. Бургас

Ваньо Вълчев, "Посещенията на съседа Ставри", 2011 г.