Есенно утро

Есенно утро

Утрото, търкулнато в нивята,
свети оросено с златни капки
и протегнал хищно груби лапи
крачи мокър есенният вятър.

Като болник се превива пътя
и се губи в есенните синори;
по корем тук слънцето е минало
и е слязло в Тунджа да се къпе.

Някой почна часовете рано
и звънците по стадата дръннаха.
Лик обърса в облаците слънцето
и потоци светлина огряха...

--------------
в. „Литературен глас”, г. 11, бр. 426, 15.03.1939 г.