Бунтовна песен
По суша България граничи със себе си!
На всички българи, живеещи извън
днешните държавни граници
Нас ни свързват крилете на птиците –
не признават те земните граници.
Колко скръбни и черни вдовици,
колко българи-емигранти!..
Колко кръв по била и оврази,
колко кости на горди юнаци.
Колко античовешка омраза
срещу нашата българска нация.
Не ламтяхме за чуждо от никого,
а от нашето грабиха всички
и се бранехме с книги и щикове –
отстоявахме всяка тревичка.
Всяка педя земя ни е скъпа,
напоена с потта и с кръвта ни.
И с крилете на черните кърпи
ще се вдигаме пак за въстания.
И когато опитват отново
от снагата ни части да късат
и със чуждоезична отрова
долините ни плодни да ръсят,
ще се вдигнем в защита с дедите –
всичко мъжко и женско с децата,
до един ще се вдигнем в защита
на Родината и свободата.