Морска колония

Поезия. Книгата е дебютната стихосбирка на автора, след утвърдения му роман “Колобърът”.

Елица Дубарова пише за книгата: “Стихотворенията изобилстват от мрачна символика и образност, но в крайна сметка няма светли посвещения, инициациите винаги са страшни и минават през тъмнината (на пещерата, на гората, на подводието, на подсъзнанието).
Най-важното е, че независимо от всеобхватния мрак на взривяващи се пространства и изтичащи небета, в крайна сметка едно подканващо-приютяващо обещание ни превежда от началото до края: “Ти тръгни! Аз съм с теб. И те следвам/ до кошмарния край на страха,/ който зверски сега ни разделя…” Преодоляването на този страх, все едно въобразен, преживян или сънуван,  е причина и цел на любовта!
В този смисъл, колкото и мрачна да изглежда на пръв поглед стихосбирката на Динко Динков (самата корица и образи-концепти като: “зверска гилотина”, “нищожества, погълнали държавата”, “агресори”, “усмивка, разкривена и пластмасова”, “жена на дяволи”, “страшен стон”, “фенери мъжделеещи”), тя е способна да преведе читателя си от “разрушения град” през “галери от модули с програмирани писти до мозъка на пристанищата”, до “нови светове като звезди-слънца”, за да се сбъдне пророчеството!”
(д-р Елица Дубарова, "Морската колония на Динко Динков")