Великата посредственост или как да бъдем уверени в себе си

Животът е въпрос на схващане. Тъй като работата е голяма част от живота ни, как изразходваме времето и енергията си, също е въпрос на схващане.

Докато преминаваме през живота, ние натрупваме убеждения за мислите и чувствата си, а много от тях са лъжливи, както са и обявите за работа. Въпросът за безработицата стана актуален за нашата страна от "раждането" на демокрацията, поради преструктуриране на предприятията и приватизация на цели отрасли от промишлеността. Стотици работници, служители, млади специалисти се оказаха потенциални кандидати за безкрайните "опашки" пред Бюрата по труда. Същевременно от различни страни сме "засипани" с предложения за подходяща, съответстваща на квалификацията ни работа. Обявите за "изконното” право на гражданите- правото им на труд, се четат и препрочитат не само от "изпадналите в немилост", но и от всички, които живеят по един или друг начин с мисълта за бъдещата угроза. Четем и препрочитаме и ни обземат чувства. Чувства на страх и обърканост, на несигурност и безизходица. И на ГНЯВ. Гняв, продиктуван от собственото ни чувство за малоценност. Защото ние трябва да сме само жени до 30 години, владеещи куп "допълнителни умения" или мъже с висше образование, отбили военната си служба, до 25 години и с най-малко 5 години стаж по специалността ??? Несъответствия и дискриминация.  Погледнете кое да е обявление за работа и ще се убедите в това.  Каква увереност да имаме в себе си, след като дори за помощен персонал се изисква владеенето на два западни езика ? Изисквания и претенции. И за какво? За мизерната минимална работна заплата или заради уверението за "атрактивно" заплащане, съобразено с постигнатите резултати и работа в просперираща многофункционална компания? На това се казва "глупости на търкалета". Струва ни се, че светът е единствено за "всестранно развитите ", които по свой собствен начин са решили и проблема със старостта. И се отказваме от надпреварата. Затваряме се в себе си и "изгаряме" в пламъка на собственото си отчаяние, като митичната птица Феникс, само дето като нея не успяваме да възкръснем от  пепелта. А "възкресението" е възможно. Просто се огледайте около себе си. Светът е пълен с посредственост и тя ни обгражда навсякъде, така плътно, както повоите пристягат телцето на новороденото. Посредственост и некомпетентност - на всяка крачка - от кварталния магазин или кръчма до висшите етажи на големите фирми, учреждения и организации. Вижте и се успокойте. Защото шанса ви да си намерите работа е единствено в самите вас. И не се доверявайте чак толкова много на обявите. Защото въпреки, че в повечето случаи съдържат нелепости и са явно необмислени, тяхната основна цел е да се намали потока на бъдещите кандидати и да се "отсее зърното от плявата".

Въпреки че, въпросът за  зърното и сеното остава спорен, ако все пак отговаряте на изискванията, поставени в обявата за работа, вие може би ще бъдете елиминиран, защото не притежавате "мотивация ". Ако на някого този аргумент се стори неясен и уклончив, толкова по-зле за него, защото не е разбрал собствената си цена. Защото да си "мотивиран", означава още, че нямаш никакви други стремления и възможности за по-добра перспектива и реализация.  Това значи, че "мотивираният" е безценен човек, само защото вече е на нивото на своята некомпетентност и даденото работно място го задоволява напълно. По тази причина най-трудно си намират работа именно специалистите. Защото те мислят, че си знаят "цената". Имат и претенции - за работно място и условия на труд, за длъжност и заплащане.  А това са все неща, които са от неудобните.

Ако всичко това ви се стори крайно песимистично, не се отчайвайте.  Защото съществува една тайна. И тя се състои в това, че Вие сте по-добър, отколкото си мислите. Няма никакво съмнение в това. Вие сте по-умен, по-съзидателен и по-талантлив, отколкото мислите. Огромното мнозинство от нас никога не стигат до използването на запаса си от потенциални възможности. Ако направите преглед на силните си страни, ще бъдете удивен от това, колко много добри качества притежавате.

Не бъдете скромен и не се свивайте. Застанете на мястото си! Никога не смесвайте вътрешната си цена с външните си успехи, провали, победи или трагедии. Вие сте съвсем полезна, достойна личност просто, защото... съществувате. Добре е, че сте такъв, какъвто сте.

Не позволявайте друг да определя вашата цена. Да изграждате представата за себе си върху чужди мнения означава да строите къща върху плаващи пясъци. Не давайте възможност на други да определят вашите способности. Никога не позволявайте да ви казват, че сте прекалено стар или прекалено млад, прекалено мързелив или прекалено каквото и да било друго, за да постигнете нещо. На вас ви изглежда възможно и вие искате да го направите - тогава давайте с пълна сила напред.

Вярата в самия себе си е първата тайна на успеха. И не се поставяйте в редиците на бедните, защото на бедните не можете да помогнете ако сте един от тях. Помагате им, ако задоволявате собствените си потребности и сте им от полза сами да си помогнат.

Избавете се от чувството за неуспех. Човек не може да открие нови морета, ако няма смелостта да изгуби брега от погледа си. Спрете за момент и помислете за всички чудесни неща, които не са се случили, защото някой се е страхувал от неуспеха и не е имал смелостта да действа. Изумителен е фактът, че неуспех не съществува. "Неуспех" е просто схващането, че някакво действие не е извършено задоволително. Страхът от неуспех създава измамното чувство за безопасност и сигурност. Не можете да загубите състезание, в което не участвате. И така, като не правите нещо, вие си спестявате привидно безсмисленото унижение на неуспеха. Никога няма да бъдете победител, но няма да бъдете и победен.

Ако някога сте се сблъскали с неуспеха (а кой от нас не е?), страхът от него ви дава идеално извинение да не опитвате и в настоящия, и в бъдещия момент. Но неуспехът не е мярка за успех. Не преставайте да опитвате дори с риск да ви елиминират поради възраст, квалификация или пол. Координирайте своя подход към бъдещата работа. Ако се усещате несигурен във възможностите си, спрете и си задайте въпроса, какво ще постигнете с това усещане. И не се чувствайте от "втора ръка" човек. Не вярвайте, че другите са съвършени, а вие не, защото парадоксът на съвършенството е, че той просто не съществува. Онези, които изглеждат по-съвършени от останалите са нещастни, защото преследват неосъществима мечта. Те се опитват на всяка цена да не сгрешат. И понеже не се греши, ако се бездейства, затова не се прави нищо.

Несъстоятелността на такова отношение най-добре се вижда в един цитат  от автор, който казва: "По-добре е да бъдеш силен човек със слабости, отколкото слаб човек без сила. Диамант с дефект е по-ценен от тухла без дефект." И въпреки, че няма нищо лошо в това понякога да се преследва съвършенството, то не е необходимо за огромното мнозинство от нещата, които извършваме в живота, защото в тези случаи перфекционизмът спъва ефективността и ни губи времето и енергията.

Затова бъдете такъв, какъвто сте! Когато се сблъсквате с предизвикващи напрежение ситуации, не забравяйте, че образът на настоящето винаги е преувеличен. Действително ли е въпрос на живот и смърт? Наистина ли това е шансът в живота ви? Преценете отстрани от гледна точка на човешкия живот. Почти винаги ще откриете, че нещата далеч не са толкова драстични, колкото са изглеждали първоначално. Такова разбиране ни дава възможност да действаме с лекота. И най-после да повярваме в себе си. Това, от което имаме нужда и което е наше право, зависи единствено и само от нас.