Характерни особености на държавния служител

С кого си имате работа? Това е първият въпрос, чийто отговор винаги трябва да имате предвид при вземане на решение за конкретно действие. А отговорът в повечето случаи е ясен като бял ден: с държавни чиновници. От деловодителката в общинската администрация до финансовия министър всички са държавни служители.

Най-характерното за тази категория хора е, че те не са в активна житейска позиция. В годините на прехода всеки, който притежаваше поне малка доза предприемчивост, опита и създаде собствен бизнес. Тези, които останаха на държавна работа, най-вероятно са слабо активни. С други думи, който не става за работа, става служител.

Честите промени на правила, закони и уредби и личностните качества на държавните чиновници принизиха ефекта от тяхната работа до много ниско ниво.

Кризата на прехода всъщност е личностна криза. Промените в условията на живот и в упражняването на труд непрекъснато поставят нови изисквания. Неспособността на отделната личност да се адаптира към промените определят степента на обърканост и вътрешната й нестабилност. Успяват тези, които бързо преодоляват собствената си инерция, приемат новите фактори и действат по техните правила. А чиновникът е устроен другояче.

Основната черта на човека-служител е нежеланието му за работа. Чиновникът обикновено се стреми да не свърши изцяло работа си за деня и винаги си оставя и за следващия, за да не се почувства излишен. Той така подсигурява и защитава местенцето и заплатата си. Тази характерна особеност води до ниска ефективност на работата на държавния служител. Впрочем той не се и стреми към по-добър или отличен резултат, за него е важно да отметне поставените му задачи с най-малко разход на усилия.

Съществено значение за лошата работа на служителите има тяхната недобра подготовка като специалисти, което е естествено следствие от непривлекателността на длъжността и от ниското заплащане. Погледнете коя да е общинска администрация и ако имате възможността да узнаете (по вътрешни канали) колко от служителите имат висше образование, може би ще се хванете за главата, сравнявайки ниския процент на квалифицирани кадри с тези, които стоят на опашката за безработни. Общо взето на това се казва “заварено положение”. Едва от скоро някои служби и ведомства започнаха да проявяват загриженост за своите кадри, като въведоха нормативни уредби, изискващи определена квалификация за дадена длъжност. Това, разбира се беше твърде удобен мотив да бъдат отстранени все пак кадърни, но неудобни служители от работни места, които уж не отговарят на неговата специалност.

От друга страна, в ръцете на служителите по различните ведомства и служби бяха дадени прекалено големи правомощия (вж. Данъчните служби). Някои от тях наподобяват елементи от феодално-спахийската икономическа система. Затова подходът към тези чиновници трябва да бъде като към змия на припек – без резки движения, за да не й привлечете вниманието.

От начина на функциониране на различните държавни служби произтичат много и разнообразни следствия, които, ако ги познавате добре, можете да превърнете в благоприятности. Една от тях е така нашумялата напоследък корупция. Това е нещо, за което вече всички знаем и което никой директно не изобличава. Основните причини за такива взаимоотношения са ниската икономическа грамотност и проявленията на личностна криза на ангажираните от двете страни – и на гражданите и на служителите.

Промените в прехода позволиха на много недобре подготвени хора да станат собственици или съдружници във фирми. Непрекъснатото повишаване на изискванията по различни дейности, те парират с готовността си да платят на ръка, само и само да премахнат възникването на даден проблем. От друга страна са чиновниците с ниските си заплати. Това са причините – останалото е следствие.

Напоследък у нас стана модерно да се говори за борбата срещу корупцията и да не се предприема нищо срещу нея. Такава е същността на частната демокрация, като етап от прехода. Защото при нея важи простото правило:

За властобранниците корумпираните, корумпиращите, непочтените, са по-предпочитани като поданици, отколкото достойните люде!!!

Понастоящем е трудно да се определи кое е по-изгодно за гражданина изпаднал в “беда” – да плаща “сухото” или да не допуска предпоставки за проблеми. Първото е по-лесно, второто е по-пристойно – въпрос на личен избор.

--------------

Редакционно:

Щастлив съм, че гореописаното не се отнася за екипа на “Меридиан 27”! Така си е – за “властобранниците” или по-точно мижитурките, които смятат държавата за тяхна собственост, а различните от тях – държавни врагове, ние не сме измежду предпочитаните поданици. Ама какво да направим – ние си живеем в нашата държава и се справяме сами с живота. Ако на тях това не им харесва – да отидат да си станат “властобранници” някъде другаде (аз лично бих им препоръчал Сибир).

И най-важното! Да не вземе някой да се заблуди! Тази статия не е написана за некадърните, мижави и тлъсти (по душа) човеченца, за които се отнася. Написана е за другите, по-различните.

Запомнете! Вие защитавате собствените си интереси! Вие сте по-умни и по-кадърни! И ако не успеете да се преборите с тази корумпирана, продажна, некадърна и безлична пасмина, по-добре ще е да потърсите причината първо в себе си!

Денчо Михов,
управител на Издателство “Либра Скорп”