Разбивайки се в скалите

* * *

Разбивайки се в скалите,
изтощена, наранена, пропита от сълзи,
не  усещам болка,
докато троша костите си.
Коленете ми са ожулени,
а лактите не са на мястото си.
Устата ми кърви
и не чувствам главата си.
Вълните се блъскат отдолу
сякаш Посейдон ги праща,
за да ме приспят. Завинаги.
Слънцето прежуря. Сякаш не ми е достатъчно
мъчението, което сърцето ми само си причини.
Крайно тъжна е песента на сирените
и гларусите грозно са накацали около мен.
Счупени миди опират в гърдите ми.
Последна вълна.
Глътка въздух.
Заспивам.