Дали тази история е истинска или този, който ми я разказа, я е измислил, никой не знае. Научих я от един голям океан, стар колкото земята. Но, мили деца, вие най-добре знаете, че ако повярвате, ама наистина повярвате в която и да е история, тя ще се превърне в истинска. Но нека започнем както започват всички приказки:
Имало едно време едно море, което било толкова сърдито, че се чудело дали да си събере багажа с всичкия пасък, мидички, рибки, делфини, медузи, морски кончета и други неща и да се прибере при мама и татко - в големия син океан.
Нашето сърдито море миело бреговете на едно малко градче със смокинови дръвчета и мирис на лято, което не било като другите градчета. Къщите в него били различни – големи, малки, нови, стари, но всички били прегърнати и сякаш танцували на музиката на вятъра. А вятърът често ходел там, защото много обичал това градче.
В градчето живеело едно малко момиченце със златни коси и блестящи очи, което не било като другите момиченца – то много обичало книгите, много обичало и нашето сърдито море...
-----------
Книгата се издава по програма “Еразъм+”, Международен проект “See Our Nature”, КД2 “Стратегически партньорства” КА229.
-----------