Първи впечатления
Подарявам ти
букет от пръстови отпечатъци.
Навън е тъмно,
само един щурец
говори с гласа на улична лампа.
Влюбена съм в изражението ти
когато неподвижният студ
ти се нахвърля като гол дух.
Чудесата станаха делнични,
като хиляда пожелания, написани
в сгънато листче хартия.
А трябваше да жилят,
да преливат от пашкулите си,
да изглеждат като очите на майка ми,
да ме превърнат в сок и
да върнат в тялото ми най-странните животни.
Искам да ме удушиш с косата си,
да превърнеш кръвта ми в плитки и да
заживеем в кутия за кибритени клечки.
Мощното щастие на първия изгрев
препуска с вдигната опашка по дебела спирала от огън,
а ти огъваш редовете на тетрадката ми като лък.