Енергия
С навиците,
с приглушена сила,
с енергия,
препуснала от стръмното,
поглеждам към света и съм решила,
да диря брод.
Дори ще търся руното!
И ще преплувам времето,
морето,
ще стигна бързо непознат
лазурен бряг,
където да е песен битието,
а слънчогледите
в небето да цъфтят...
Забавям си дъха,
аз знам да чакам,
омръзна ми да бягам вечно с времето.
Часовникът ми тук
нали тиктака,
за мене е подготвил
даже стремето.
И с навиците,
с приглушена сила,
приготвям хляба, гозбите, винòто.
Да беше лесно,
щях да съм решила!
Сълзата ми проблесна във окото...
Енергия, препуснала от стръмното...