Всеки сам решава
какво да остави
след себе си:
Въглероден отпечатък.
Трайна следа.
Светла диря.
Стихотворна стъпка.
Наталия Недялкова
------------
В новата си книгата “Стихоанализа” Наталия Недялкова събира и изследва, анализира и проследява въздействието на езика от древността до съвремието и идното за да опознае човека (поета) и чрез него – Света, Вселената, Универсума.
Бродейки във времето, следвайки параметрите на общия ни праезик, поетът лекува със святото слово, повтаряйки божествените истини:
Оглеждам се в себе си –
виждам света.
...
Пренаписвам себе си...
да науча небесния правопис.
В епохата на Постчовека и програмирани решения поетът преминава “със стихотворни стъпки през живота”, “по онзи път, който има сърце”, редактира и пренаписва себе си, превръща се в преводач на Бога, за да се докосне до универсалното слово, за да изрече:
Ала време е за поезия,
щом орисано е било
да превърнеш кръвта си в мастило,
а душата си – в остро перо.
Роза Боянова,
писател
------------