Орбиталната прецесия не възниква от промяната на скоростта на хода на времето, а от свойствата на силовото поле на самото пространство.
“Тъмна” материя – няма такова нещо.
“Тъмната” енергия не е разпределена равномерно по цялата Вселена.
“Разширението” на Вселената е илюзия.
Вселената е анизотропна, локална, крайна, пулсираща, че се и върти.
... Май е така.
Статията е авторска хипотеза. Нахвърлени мисли на един дилетант.
-----------
Управлението на движението на космическите апарати е изключително сложна задача. Първата и най-отговорна част от тази задача е определянето на траекторията по която би следвало да се движи космическият апарат. Сега всички изчисления се извършват по теорията на Нютон. Съгласно предложената хипотеза, колкото по-близо до центъра на гравитационното тяло се изчислява траектория на материална точка, съгласно теорията на великия Нютон, толкова тя е по-точна. Като имаме предвид, че Земята се намира на осем светлинни минути от Слънцето, а краят на облака на Оорт е на една светлинна година, можем спокойно да приемем, че изчислената траектория, съгласно Нютон, е сравнително точна.
Проблемът е, че когато изпращаме космически апарат към Юпитер, част от траекторията изчисляваме под въздействието на Земята, а част – под въздействието на Юпитер. Няма как да бъде точна. Траекторията на космическия апарат трябва да се изчислява под едновременното въздействие на всички планети, Слънцето, даже и на Луната.
Разработването на предложеното “супер поле” само по себе си е сложна задача. Но това е еднократен акт, а “полето” ще ни служи дълго.
Друго важен извод, съгласно предложената хипотеза, е че с увеличаването на разстоянията, в галактически мащаб, законът на Нютон за всеобщото привличане ще става все по-неточен и по-неточен.
Авторът
-----------
За въпроси, дискусии и поръчка на книгата
E-mail на автора: dimoanev@abv.bg
-----------