Вдъхновение

Вдъхновение

На Христо Ганов

То е матова светлинка,
от вселените сътворена.
То е алената река
на прерязаната ми вена.

Неизказаното е то
и не може да се опише –
необятно като престол,
който тук е поставен свише.

Не материя, а маяк
за посърналата надежда,
то е онзи съдбовен знак,
в който бъдещето се вглежда.

То е нашето второ аз –
непознато и полудиво,
яснолико като елмаз
и сияйно като огниво.