Виденията на госпожа Роза

Виденията на госпожа Роза
Три криминални новели
(Криминалните новели са авторска интерпретация на действителни случаи)

* * *

Следователят хвърли книгата върху бюрото си и като скръсти ръце, доближи до жената.

– Всеки път, когато е имало погребение, ти си били там, за да набележиш някоя подходяща жертва като в този роман. Чак си си подчертавала. Значи си решили да пробваш как в действителност може да приложиш наученото от книгите?

– Да – кимна пак Маргарита.

За разлика от отговорите с “да” и “не” на момчетата, отговорите на Маргарита с “да” му бяха съвсем достатъчни. Полицаят седна зад бюрото си, отвори следващата книга – “Спасителя” на Ю Несбьо – но понеже не видя в нея подчертавания, я захвърли настрани. Явно фелдшерката не я беше чела още – и добре, защото половината градче можеше да пострада, ако Маргарита се беше вдъхновила от ужасиите в тази книга!

(Из “Виденията на госпожа Роза”)

* * *

Голямата къща се издигаше мълчалива и строга във вечерния сумрак. На първия етаж светеше, а униформени щъкаха насам-натам.

– Кой подаде сигнала? – попита Радев още преди да влезе.

– Някакъв ливанец, квартирант на старата – отвърна полицаят на входа. – Елие Манир се казва...

Младият мъж с овално смугло лице седеше на дивана, скрил ръце в скута си, но и така се виждаше, че те треперят. Голям полилей осветяваше хаоса наоколо. Бе разхвърляно, чекмеджетата на скрина зееха отворени, вратите на салонния бюфет висяха изкривени, фотьойлът до тежката плюшена завеса бе изтърбушен.

– Трупът е в банята, господин Радев! – съобщи му дознателят.

(Из “Италианска връзка”)

------------

Редактор: Ясен Калайджиев