Дубаровият род

Голямото родословно дърво на фамилията Дубарови пуска корени в с. Бистрец, в първата половина на 19-ти век. Някъде около 30-те години на последното робско столетие на България родоначалника Стоян Дубараджията в робските, жестоки и несигурни за оцеляване години създава семейство. Заедно с неговата благоверна съпруга създават и отглеждат трима синове, и една дъщеря.

Тримата синове – Никола, Петър и Стайко са първото поколение наследници на Стоян Дубараджията. От тези 3 клона, нагоре по върховете на годините до днес 2014 г., извисяват върхове клоните на седем поколения.

От първите 3 клона – до днес, по върховете на тези седем разклонения са накацали имената на 178 наследници и наследнички, от които мъже – 103, и жени – 75.

Живите до настоящият момент (2014 г.) са: мъже – 49 и жени – 42. Всичко 91 наследници и наследнички, от които зависи по-нататъшното разклонение и извисяването нагоре в годините на голямото родословие Дубарови.

------------------

Родоначалникът на този род е Стоян – с неизвестна за нас фамилия. Дошъл в с. Бистрец около средата на 19-ти век, от село Курт Бунар – Елховски регион. Курт Бунар е старо турско име на селото, съществувало до 1934 г. От 1934 г. до днес носи името Вълчи извор – превод на български от турското му име. И тогава, и сега Вълчи извор е малко селце, с няколко десетки къщи. Намира се в най-северните обезлесени територии на Странджа планина, с няколко десетки къщи, на 3-4 км. от с. Горска Поляна – Средецка община, в западна посока, към селата Ружица и Динница.

В края на първата половина на 19-ти век, някъде около 1850 г., трима братя от това село Курт Бунар – Стоян, Никола и Иван, тръгват на изток, да търсят по-добро място за живеене. Установяват се в село Мугрес, на западния бряг на езерото Вая, близо до гр. Бургас. Сега тогавашното село Мугрес е квартал на гр. Бургас с името Горно Езерово. Не се знае колко време са престояли тримата братя в това село, но е било за кратко. Не им е харесало мястото заради комарите. И се връщат обратно назад в посоката, от която са дошли и се разделят на три страни.

Най-малкият – Иван се завръща обратно в родното си село Курт Бунар.

Средният брат Никола се установява в с. Русокастро.

Най-големият брат Стоян пуска трайни корени в с. Бистрец – тогава Бююк Бунар. С течение на времето, по неизяснени мотиви, местното население му присажда прозвището Дубараджията. За този прякор, ако може да се възприеме като прякор, има предания за две версии: Едната е, че много лъжел, а на турски език, който лъже се наричал Дубара. Лъжите на Стоян обаче не са били в прекия им злонамерен смисъл, които причиняват вреда на човека. Неговите лъжи били шегаджийски, от типа на първоаприлските. Такива, каквито приписва Чудомир на един от неговите литературни герои – Лъжлив Съби.

Втората версия е, че играел много добре на табла. При играта много често заровете му са се обръщали на 2 по 2, което на езика на табладжиите се нарича дубара. И така Стоян Дубараджията става Стоян Дубарата.

Не знаем кога и с кой род Стоян Дубараджията се е сродил, и съответно си е избрал стопанка, за да създаде семейство. Нямаме данни коя е била неговата жена, която му е родила и заедно са отгледали 4 деца – една дъщеря и трима синове – синовете, които поставят началото на разрастването на рода Дубарови.

Наследниците на Стоян Дубараджията са Никола, Петър и Стайко, и дъщеря Елена.

Тримата братя Никола, Петър и Стайко оформят една от най-големите махали в селото – Дубарската махала. Разположена на територия от около един квадратен километър, с дворове от по около 2 декара, двуетажни къщи, със съответните хармани за вършеене на зърното, кошари за овцете и плевни за плявата (сламата), за храна на впрегнатият добитък: коне, волове или биволи.

В книгата съм представил план-скица на Дубарската махала. Тази Дубарска махала беше отличителна за селото по няколко неща:

Първо: компактна – разположена от двете страни на една улица, започваща от дерето пред селската чешма и се виеше на изток в югоизточния край на селото.

Второ: Всички къщи на потомците на Стоян Дубараджията от третото поколение се нижеха една след друга по лявата и дясна страна на тази улица. Значително стръмна – в първите 200-300 м с наклон около 40 градуса, нагоре улицата следваше сравнително равен терен и няколко извивки до края на селото.

Първата къща, в дясната страна на улицата е на Филип Петров Дубаров – Филип шивача. Следват къщите на Стайко Стайков Дубаров (Стайко Марин), на Стоян Стайков Дубаров, харман и плевня на Георги Стоянов Дубаров, къщата на Никола Стоянов Дубаров, къщата на Никола Петров Дубаров и хармана, и плевнята на Стоян Стойков Дубаров, къщата на Георги Стайков Дубаров (Георги Марин).

Вляво по улицата се нижеха старата къща на Стоян Стайков Дубаров, къщата на Стайко Петров Дубаров (прадядо на Петя Дубарова), къщите на двамата братя: Георги Стоянов Дубаров и Стайко Стоянов Дубаров – по наклона – от дерето нагоре. На равното по-нататък се редят къщите на Никола Стоянов Дубаров, на Павел Стоянов Дубаров, хармана и плевнята на Стайко Петров Дубаров, къщите на Георги Стайков Дубаров (Георги Марин), на Иван Стайков Дубаров (Иван Марин), къщата на Стайко Георгиев Дубаров (Стайко Марин) – син на Георги Марин. Последна е къщата на Пейо Стоянов Дубаров. Всичко 16 къщи в тази махала и 3 отделни имота – хармани с плевни. На западния край на селото, в дясно на края на улицата, която води към местността “Надара” е кацнала къщата на Стайко Стоянов Дубаров – единствен от Дубарите, отделил се от махалата.

...