115 години пристанище Бургас

Освобождението заварва Бургас като пристанище с абсолютно примитивно състояние, а именно с 5 дървени скели (кея), без каменен вълнолом до 1896 г.:

• митническо скеле – най-широко 4-5 метра;

• карантинно скеле;

• скелето пред житния магазин на Христо Дионисиядин;

• скеле пред житните складове на Аркади Димитракополос;

• скеле пред магазина на Андон Кокинос.

Дължината на тези скелета е от 30 до 50 метра и достигат до 3-4 метра дълбочина на водата в морето.

Бързо растящият трафик по Черноморското крайбрежие принуждава правителството да се замисли за строеж на двата порта във Варна и Бургас (по Ньойския договор – дължината на нашето крайбрежие е 311,20 км.)

Според влезлият в сила закон от 21 януари 1889 г. за: “Направа на железопътна линия от Ямбол до Бургас и на портовете Варна и Бургас” трябва да се започне изграждането и на двете пристанища.

През 1890 г. правителството възлага на английския инж. Ш. Хартлей да изготви проекти за Бургаското и Варненското пристанище.

Със същата задача е натоварен друг англичанин П. Пунчер, през 1891 г., поради несправяне на първия.

След него, проекти за пристанищата изработва началника на тогавашната хидравлична служба в Бургас инж. Стефан Близнаков и последен съставя своя проект инж. Адолф Жерар (Герар) – главен директор на Марсилското пристанище, чийто проект с малки промени е изпълнен.

Инж. А. Жерар, е натоварен да проучи месните условия за построяване на Бургаското и Варненското пристанище. При съставянето на проекта дълбочината е около 7,50 метра, но разположението на кейовите стени позволява вдълбаване до 8 метра.

С Указ № 7 на княз Фердинанд I от 20 декември 1894 г. се съобщава решението за построяването на пристанището в Бургас, подписан от министъра на Обществените сгради, пътища и съобщения – М. Ив. Маджаров и министъра на Правосъдието и Вътрешните работи – д-р Константин Стоилов.

С проведен търг на 20 януари 1895 г. е възложено направата на пристанището на фирма Кас и Ликенс, на обща стойност 4 230 000 златни лева. Договорният срок е за 5 години, но тази фирма няма необходимата организация и капацитет за довършване на пристанището и предават работата на френската фирма “Sosiete de Construction Batignolles”.

В списание “Природа” от 1902 г. капитан Колев описва пристанището по следния начин:

“Взехме сбогом от крайно услужливия и любезен директор на компанията за постройката на пристанището г-н Йона, който ни съпроводи чак до скелето. Най сетне сме на парахода “Velose” (Велос – Стрела). От тук се разкрива прекрасна гледка на града Бургас и на самото новостроящо се пристанище. Пристанището поразява человека със своята солидна модерна направа. Но мрачни мисли налягат всеки българин, като гледа, какви грамадни суми са похарчени за тази колосална постройка и как засега хвърленият този капитал в морските дълбини остава непроизводителен, понеже всичкият товарен трафик е отвлечен от Хиршовите железници към Дедеагач (дн. Александруполис – Гърция) и Цариград.

Източните железници по това време са дадени на концесия на барон Хирш, както и първата ж.п. линия Русе – Варна. И естествено всички товари от Тракия и цяла Южна България преминават през неговата железница към посочените пристанища.

Ако житницата на България би имала собствено съобщение (връзка) за Бургас, то щеше да бъде голяма благодат за страната и постройката би се отплатила за късо време. Сега обаче, твърде малко чуждестранни параходи посещават Бургаското пристанище.

Във всеки случай Бургас има бъдеще!”

Тази фирма довършва постройката на пристанището през 1903 г., през която година е и открито. На 18 май 1903 г., неделя, Негово Височество княз Фердинанд I, придружен от имперския руски генерал–майор Протопопов, заедно с Негово Високопреосвещенство Сливенският Митрополит Гервасий, много министри и гости открива пристанището. Пристанището е украсено, изградена е арка, представителен павилион, много знамена и транспаранти. Присъстват и няколко чужди кораби. След отслужения молебен Фердинанд I последван от министрите, дипломатическото тяло, свитата си и технически персонал по постройката на пристанището се отправят към вълнолома, където открива поставената за спомен мраморна плоча с надпис:

“В царуването на Негово Височество княз Фердинанд I 1893-1903”.

Следват топовни салюти от крайцера “Надежда”. Светват зеленият и червеният фар, които са на входа на пристанището. Точно в 10.00 часа крайцерът “Надежда” пристига на пристанищния кей (на сегашното 3-то корабно място) под салютите на бреговата артилерия.

След церемонията Негово Височество награждава министъра на Обществените сгради, пътищата и съобщенията с големия офицерски кръст от княжеския орден “Св. Александър”, както и съветника по постройката на пристанището главен инспектор по мостове и шосета на Франция Адолф Жерар, с големия офицерски кръст на Народния орден “За гражданска заслуга”, а директора на постройката на пристанището инж. Марио Йона, началника на строителния отдел инж. Стефан Бояджиев, инж. Л. Вълчев и инж. С. Сарафов – с командирски кръст на Народния орден “За гражданска заслуга”.

Заедно с пристанището е построена и първата Магазия, с уникалната си конструкция, по френски модел. Използвана е същата метална конструкция както при Айфеловата кула и при моста на река Тежу в Лисабон.

Стойността на строителството на пристанището възлиза на 6 742 300 златни лева.

Пристанището е в следният вид:

Образуваният от приморския вълнолом и оградните такива, пристанищен басейн има обща площ 60 хектара с дълбочина 7,5 метра под морските води. Приморският вълнолом започва от източния връх на Бургаския нос и е дълъг 1 135 метра. Той се състои от две праволинейни чупки, от които първата 545 м дължина с посока 41° 29’ С.Ш. от линията север-юг, достига до дълбочина 6,90 метра, втората с 590 м дължина, по посока 3° отклонение към изток от линията север-юг, достига дълбочина до 9,30 метра.

Кейовите стени предназначени за спиране непосредствено до тях на кораби, имат обща дължина 595 м. Те са състоят от крайбрежния кей разположен на 200 м от естествения бряг, с посока запад-изток и с дължина 305 метра, приморския кей поставен на 60 метра паралелно на морския вълнолом, с дължина 236 м и 60 м кейова стена, която съставлява челото на приморския мол.

На кейовите стени могат да застанат 6 големи кораба, които да товарят и разтоварват едновременно. Непосредствено до кейовите стени минават ж.п. линии. Построени са и 3 пристанищни магазии с 7 900 кв. м обща площ и друг дървен склад от 2 900 кв. м, всички съединени с ж.п. линии. За осветление на пристанището и ж.п. района се подържа електрическа централа с парен дизел-генератор от 100 к.с. Така е описано пристанището през 1903 г.

Изградените 3-то и 4-то корабни места са с дължина 155 м, а 5-то и 6-то корабни места са с дължина 305 м.

Строителството на оградата на пристанището започва на 20 август 1904 г. По късно през 1908 е изградена и първата чешма за зареждане на параходите.

На 13 септември 1909 г. на пристанището акостира изложбения параход “Николай II”. Изложбата представя руската промишленост и търговия. По този повод идва Фердинанд I (вече провъзгласен за цар, от 1908 г.), придружен от народни представители, министри и индустриалци от цялата страна.

През 1911 г. се сформира “Каруцарска секция” наброяваща 98 каруци, за пренасяне на стоката до складовете, града и близките селища.

Първокласният товаро-пасажерски параход “Бургас” обслужва линията Варна - Бургас - Барселона - Марсилия и обратно.

1912 – 1913 г. и 1915-1918 г. Балканската война и Първата световна война дават отражение върху икономиката. Малко са корабите посещаващи пристанището. Рязко намалява товарооборотът и приходите намаляват многократно.

Официално е открита сградата на Портовото управление и митницата през 1921 г. След 1985 г. сградата остава само на митницата.

Рибната борса е преместена в района на пристанището през 1925 г.

На следващата година се построява първата специализирана магазия, за съхраняване на тютюн. През същата година обслужваните корабите се увеличават и нараства товарооборота.

На по-следващата година пристанището е натоварено максимално, хамалите (докерите) вече са над 200 души и 140 каруци обслужват параходите.

През 1929 г. морето замръзва, параходите са блокирани и пристанището спира своята дейност.

Фарът на вълноломната стена е електрифициран през 1931 г., поставена му е и звукова система, която при мъгла да ориентира капитаните.

През 1936 г. започва засипване на южната страна с едрогабаритни камъни за разширение на пристанището. През същата година е построена бялата сграда на ул. “Ал. Батемберг” – днес там е настанена Морска администрация (ДИК) и други служби.

Създава се собствена метеорологична станция през 1940 г. оборудвана с различни видове термометри, прибори и пособия, поставени във Вилдова клетка и дъждомер.

1942 г. – пристанището притежава един влекач и четири шалана. През същата година се закупуват първите наземни влекачи и моторна подвижна пожарна помпа.

Развитието на трафика на Бургаското пристанище налага неотложно му разширение – последното разширение на пристанището беше през 2001 – 2005 г., а престои за в бъдеще голяма реконструкция на пристанище “Изток”.

През годините техниката и механизацията непрекъснато се усъвършенства. Първоначално всички товари са на ръце и гръб със самари от хамалите, а товарите от кея до палубата се пренасят по сходни дъски (талпи). След време са доставени два големи механични винча, елеватори (транспортна лента).

Първите два електрически крана са доставени от Чехословакия, марка Шкода с товароподемност 3 тона, през 1941 г.

През 1948 г. са доставени много машини и съоръжения - 2 електрически крана 15-тонни, 4 електрически крана 3-тонни, 1 автокран СИЗ 3-тонен, 10 транспортни ленти и др. механизация, челни товарачи – 2 бр. от Съветския съюз.

През 1950 г. 2 крана 10-тонни, 1 кран 5-тонен, 1 кран 2-тонен, 2 крана до 1 тон, 1 автокран ЗИС, 3 бр. автопогрузи, 16 автовлекача “Зетор” – Чешки бързоходни трактори, 40-тонен плаващ кран и др.

1954 г. – започва строителството на “Високия кей” - 10-то корабно място с дължина 120 м и 11-то корабно място с дължина 135 м, специализирани за разтоварване на тежки пратки и контейнери. Същата година се удължава рибарския кей до 242 м. и започва изграждане на силозите с вместимост 10 000 тона за съхранение на апатитни и фосфатни торове за Азотноторовия завод в гр. Страра Загора.

Товаро-разтоварния процес е механизиран до 75% през 1957 г. През същата година са построени две нови магазии, надградена е вълноломната стена т.нар. “висок кей”, удълбава се пристанището до 10 метра. Доставят се два нови портални крана за високия кей.

1959 г. – пристанището се разширява и са изградени 11-то, 12-то и 13-то корабни места.

Влизат в експлоатация 7-мо, 8-мо, 9-то и 10-то корабни места през 1960 г. В следващите години продължава разширяването на складовата база, изграждат се и нови кейови стени.

През 1963 г. влиза в експлоатация Нефтопристанище “Дружба” (дн. пристанище Росенец – Лукойл Нефтохим) и първият танкер “Антон Иванов” разтоварва суровия нефт на 3 септември.

Продължава разширяването на складовата база. Пристанището вече има 3 500 кв.м нова закрита складова площ през 1964 г. За обслужване на корабите са закупени 300-тонна водоналивна барджа и 300-тонен бункеровъчен танкер.

През 1965 г. са реконструирани 1-во, 2-ро и 3-то корабни места, заедно с ж.п. линията.

От 1967 г. пасажерският кораб “Емона” поддържа морска връзка със Созопол, Приморско, Поморие и Несебър, заменил малките гали (пасажерски кораби до тогава) – днес корабът “Емона” се намира на язовир “Кърджали”. По късно, през 70-те и 80-те години пасажерските кораби са заменени с корабите на подводни криле тип “Комета”, които обслужваха черноморските населени места до 1990 г. Маршрутът на “Кометите” беше от Варна-Несебър-Бургас,-Созопол-Приморско-Мичурин (дн. Царево) и обратно.

През 1967 г. са доставени два 100-тонни плаващи крана “Херкулес” и “Одисей”, за разтоварване на корабите, които са на рейд, при по-голяма дълбочина на газене от дълбочината на пристанището, за ремонтни и товаро-разтоварни дейности.

През 60-те и 70-те години на XX век през пристанището минават всички едрогабаритни машини и съоръжения за големите заводи Кремиковци, НЕФТОХИМ, Вулкан – Димитровград, Азотноторовия завод, КЦМ – Пловдив, Химкомбината във Враца и др. Желязната руда за Кремиковци до ликвидацията на комбината преминава през Бургаското пристанище, с ж.п. линията Бургас - София, а обратно от София до Бургас се товарят големите рулони (дебела ламарина) за износ. През пристанището се внасят всички големи кранове, багери и булдозери, големите извънгабаритни товарни самосвали по 30 и 50 тона, машини и съоръжения за тежката промишленост.

През 1973 г. Министерският съвет утвърждава идейният проект на пристанище “Запад” с 20-то, 21-во и 22-ро корабни места с дължина 480 м, дълбочина от 8 до 11 м и преградна вълноломна стена.

В следващите години се изграждат 23-то и 24-то корабни места с дължина 360 м и дълбочина 11 м и открити складови площи за дървен материал и метали.

През 70-те години се доставени модерните портални кранове “Чарети” от Италия, пристанището се разширява и продължава да се разширява до последното т.н. японско пристанище през 2001-2005 г.

През 1985 г. е завършено 25-то корабно място. През същата година е завършена новата административна сграда на пристанището.

През 70-те и 80-те години работата нараства прекомерно много, колективът се увеличава на 2 500 души, постоянно има кораби на рейд, които чакат ред за разтоварване или натоварване, наемат се допълнителни сборни бригади за работа.

През 90-те години пристанището отново бележи ръст в работа си и особено, когато границата между Македония и Гърция е затворена. Всички товари за Македония, а и за тогавашната Югославия преминават през пристанище Бургас.

През 1996 г. се построи най-голямата хладилна база в страната, напълно електронизирано модерно съоръжение, в района на пристанище “Запад”.

През 2001 г. започва изграждането на “Терминал 2А” и официално е открит на 10 юни 2005 г. лично от министър-председателя Симеон Сакскогурботски – цар Симеон II. Вълноломната стена на “Терминал 2А” е с дължина 1150 м и височина 7 м. Кейовите места са 30-то и 31-во с дължина 425 м и дълбочина 11,5 -14,5 м. Дължината на 32-ри корабен пирс е 280 м и с дълбочина 15,5 м, която е втора по дълбочина в Черно море.

Терминал “Запад” и “Терминал 2А” са най-големите и най-удобни пристанища в България.

През 2013 г. на 1-во и 2-ро корабно място се изгради пасажерски терминал с морска гара и кей за круизни презокеански кораби с капацитет за прием на над 100 000 туристи годишно.

На 4 октомври 2013 г. тържествено е открита новата Морска гара, част от проекта “Зона за обществен достъп” при “Пристанище-Бургас” ЕАД с тържествена церемония и международна ветроходна регата “Black sеa cup – 2013”. На събитието присъстват заместник-министрите на транспорта, информационните технологии и съобщенията, областният управител на Бургаска област Павел Маринов, народни представители, кметът на Бургас Димитър Николов, общински съветници, бордът на директорите на Пристанище Бургас и много гости.

Изграждането на Морската гара започва през м. март 2013 г. и е с размери от 2 700 кв. м застроена площ и може да поема 3000 пасажери от круизен кораб, или около 100 000 пасажери годишно. Стойността на Морската гара е 3 290 000 лева. През 2016 г. се пусна в експлоатация Магазия 1, в която освен ресторанти, магазини, зали и др., днес там се помещава филиал на Националната художествена академия – София, с изнесено обучени на студентите. Строителството продължава с изграждане на Международен конгресен център, Атракционен и научно-изследователски център за контрол и изследване на Черно море, хотелски комплекс, търговски сгради и офиси, ресторант на втория етаж на морската гара, детски площадки и др.

Първият круизен кораб “Солебрити Констилейшън” акостира на Морска гара Бургас на 5 октомври 2013 г. Максималните параметри на първия пасажер са следните: дължина 294 м, газене 8 м, 2 100 пасажера и около 1 000 души екипаж на борда на кораба. На круизния кораб туристите са от Япония, Канада, Русия, Нова Зеландия, Америка и Европа, като десетдневния им круиз включва точки от пристанищата на Средиземно и Черно море.

До края на месец октомври 2013 г. акостират още 3 круизни кораба в Бургас.

През 2014 г. на Пристанище Бургас акостират 27 пасажерски лайнера, от април до ноември, на едни от най-големите круизни оператори: Royal Caribbean, Pricess Cruises, MSC Cruises, Costa Cruises, Canaval Cruise Limes с над 41 000 пасажери по данни на отдел Маркетинг към пристанището, с ръководител Стойчо Димов. Това е предпоставка за един добър просперитет на морската гара, на гр. Бургас и региона.

За съжаление на следващата година поради неблагоприятната геополитическа обстановка в региона на Черно море – конфликта в Украйна, терористичните актове и военното положение в Турция, завишените такси за преминаване на Босфора, няма подадени заявки от круизните оператори за посещения в Бургас.

Изпълнителният директор на “Пристанище Бургас” ЕАД инж. Диян Димов сподели следното: Тази негативна ситуация не ни успокоява и продължаваме да търсим възможности да запазим Бургас на круизната карта, тъй като пред последните години бяха направени големи инвестиции за развитие в това направление. По време на последната ни среща с водещи круизни оператори на форума Seatrade Cruice Global през месец март 2018 г. във Форт Лодърдейл, САЩ представители на големи круизни компании заявиха, че при промяна на ситуацията Бургас отново ще бъде на картата на круизните дестинации. Очаква се при успокояване на обстановката и при посещения на туристически лайнери в Истанбул да бъдат възобновени посещенията, в българските пристанища и конкретно в Бургас.

И още: Не случайно само една година след като “Пристанище Бургас” беше прието за пълноправен член на Асоциацията на средиземноморските круизни пристанища – MEDCRUICE (2015 г.) се реши Генералната асамблея на асоциацията през 2020 година да се проведе в нашия град. Тази година Бургас е избран за домакин на Европейския морски ден. Форумът е част от календара на българското председателство на Съвета на Европейския съюз и ще събере в Бургас над 500 лидери от бранша, включително министри, еврокомисари, депутати, академици, учени и морски експерти. По покана на ръководството на “Пристанище Бургас” ЕАД тук ще пристигне Арам Диаз, президент на MEDCRUICE и директор на порт Тенерифе в Испания. Той вече потвърди, че приема отправената покана.

Убедени сме, че има бъдеще за развитие на круизната дейност в Бургас!

------------

* Статията е откъс от книгата “Бургас и морето”.

------------