Античност и съвремие в “Легенди от Белинташ” на Таня Мир

След успешния дебют на фентъзи повестта “Откритие” Таня Мир продължава със следващата си приключенска фантастична повест “Легенди от Белинташ”. Действието на повестта започва от наше време и се пренася в миналото, като пред читателя оживяват личности  и събития отпреди две хилядолетия.

Трима туристи (за които впоследствие се оказва, че не са съвсем обикновени екскурзианти) се насочват към Белинташ, прочутото скално светилище на Родопите. “Камъкът на мъдростта” – забулен в множество легенди – на това място се е намирал митичният храм на Дионис, в който жреците са предрекли бляскавите победи и триумфа на Александър Велики, и могъществото на неговата огромната империя. Според преданието Александър обсипва храма с дарове и им подарява своята златна колесница, търсенето на която е привличало като магнит хиляди златотърсачи през вековете. А дали и нашите пътешественици не са се насочили към тези скали със същите иманярски цели?

Поради лошото време тримата туристи се приютяват в близкото село в подножието на Белинташ. Там срещат странен старец, който ги поканва в дома си и им разказва за мистериозните събития, случили се около храма през годините.

Разказът на стареца ни пренася две хиляди години назад във времето, когато по тези земи избухва най-голямото въстание на траките, преди да паднат окончателно под властта на Римската империя. Пред читателя оживяват едни от най-забележителните личности на Древна Тракия, вплетени са реални исторически събития и легенди от последните дни на тракийските царства. Тук виждаме в цялата си мощ завоевателя Марк Лициний Крас (младши) да прилага на практика римската политика “Разделяй и владей”, насъсквайки царя на бесите Вологез срещу обединеното от Реметалк и Раскупорис царство на одрисите и сапеите. Задачата на Крас се оказва нелека, изправен пред изкусния дипломат Реметалк – който, в амбициите си да запази неприкосновеността на царството, лавира между съседните владетели Сатрис, Амадок и Вологез, и самия владетел на Рим Октавиан Август. Мащабната военна кампания на Крас е помрачена от отказа му, от страна на самия Август, да получи правото на “Spolia opima” (най-върховното отличие за войнски заслуги в Рим, с което са удостоени през цялата история самия Ромул и още само двама римски пълководци). Подстрекаването към вътрешни междуособици от страна на Крас не води до нищо добро за самия него и в крайна сметка той е отзован, а начело на легионите застава лично проконсулът на Тракия Луций Корнелий Пизон и след кръвопролитни битки тракийските земи са присъединени към Римската империя.

Таня Мир представя в книгата си напълно завършени образи на историческите личности от тази епоха. Войнствените, горди и безстрашни Раскос и Раскупорис, също войнственият, но проницателен, лукав, предпазлив и далновиден Реметалк, и в противовес – неговият син Котис – недъгавият принц, на когото всички гледат несериозно като на престолонаследник, но притежаващ ум, грамотност и умения да преценя правилно ситуацията и да взема правилни решения.

На фона на политическите игри, домогванията до власт и неизбежните братоубийствени битки, се откроява една “невъзможна” любов – между сестрата на Вологез – Рея, жрица в храма на Дионис, и омразния на брат й претендент за престола на вражеското царство на сапеите – Котис. Една любов, която смекчава ужасните кръвопролития и забавя римската инвазия, една любов, предопределена и отдадена на саможертва, подслонена в храма на Дионис.

От разказа на загадъчния старец действието в повестта отново се пренася в нашето време, и нашите герои се  изправят пред предизвикателството да разбулят тайните, които древното светилище е криело през вековете, а защо не и да открият несметните съкровища, оставени още от Александър Велики и скрити от алчните погледи на иманярите през хилядолетията.

Следва главоломно развитие на действието в повестта, кулминацията, и накрая – развръзка, оставяща на читателя извечните въпроси за отсяване на категориите за добро и зло, богатство и власт, и въобще за преценка и осъзнаване на ценностните критерии. Дали нашите “туристи” успяват да открият храма на Дионис, съкровището на Александър и как завършва цялата тази история, читателят ще разбере след като прочете книгата.

И във втората си книга Таня Мир остава вярна на себе си – отново вниманието е насочено към древните тракийски земи, към реални исторически личности, представени в дълбочина характери, със специфичните им стремежи, копнежи, амбиции, с техните страсти, любов, влечения, жажда за власт... Подмолните игри и домогвания са толкова живо и реално описани в книгата, все едно читателят участва пряко в събитията отпреди две хиляди години. А дали човечеството се е променило през тези хилядолетия, дали развитието на науката и новите технологии са допринесли да станем по-умни и по-състрадателни, или съвременните ценности и преднамерени игри на високи и ниски реалности са неизменни за цялата човешка история – от първобитния до високотехнологичния хомо сапиенс? На тези въпроси Таня Мир не отговаря пряко, по-скоро насочва читателя да се замисли – дали сме се поучили от опита и грешките на поколенията преди нас и дали с нещо сме станали по-добри. И дали не е дошло времето да се опитаме да бъдем по-човечни, по-милосърдни... а като начало можем да започнем, като извършим нещо добро...

Повестта “Легенди от Белинташ”, както и предходната – “Откритие”, е кратка, фабулата – отново оригинална, родна, действието е синтезирано, наситено с изненади и обрати, даже и там, където читателят очаква “праволинейно” развитие на ситуациите. Таня Мир отново показва умението си да разказва увлекателно, интригуващо, завладяващо... Книгата се чете на един дъх и оставя у читателя въпроси, скрити между редовете. Въпроси, чиито отговори Таня умишлено премълчава, като провокира читателя да ги открие сам.

Да пожелаем “На добър час!” на “Легендите”, а на Таня Мир – да продължава със същия плам и дръзновение да открива нови загадки и мистерии от нашите земи, които все така увлекателно да ни разказва.

-------------
Таня Мир, “Легенди от Белинташ”, изд. “Либра Скорп”, С., 2019.
-------------